„Първите седем“ от Боян Петров, издателство „Вакон“
Когато приключението е закодирано в ДНК-то, а сечивото се е превърнало в естествено продължение на ръката, единственият възможен път е нагоре. С успешната атака на Нанга Парбат през 2016 г. жадният за нови хоризонти Боян Петров вече е стъпвал на осем от най-високите върхове на планетата. Постижение, което прави увенчаването на България с престижната „Хималайска корона“ – изкачването на всички 14 осемхилядника – по-близо от всякога.
Но как се оцелява толкова дълго насред пейзаж, изпъстрен с невъобразими скални отвеси и бездънни цепнатини, където просто няма място за грешки? Как едно 17-годишно момче, мечтаещо за гигантите К2 и Канчендзьонга от книгите на Джо Таскър, ще се научи да преглъща умората и болката, да крещи „не“ в лицето на болестта?
В „Първите седем“ Боян разказва за изпитанията, провалите и успехите, които съпътстват изкачването на първите 7х8000, формирали го като блестящ катерач и лидер. Книгата е своеобразен наръчник за изкачване на високи върхове, в който детайлно се описват физическата подготовка и организацията, предшестващи експедициите към връх над 7000 метра. Авторът не е професионален алпинист, а изследовател-зоолог, който съумява да приложи научния подход на всяка крачка от:
- Избора на връх и стил на изкачване
- Изграждането на тренировъчен режим
- Привличането на спонсори
- Подбора на подходяща екипировка
- Определянето на хранителен режим по време на експедициите
Прекосете континенти и вертикални граници заедно с един от водещите алпинисти на България, който ще ви покаже, че непостижимите цели са само поредната илюзия на ума.
Цитати от Боян Петров:
- “Алпинизмът е спорт, при който малка грешка в преценката води до необратими последствия, а рискът започва там, където свършват възможностите ти. С достигане до зрелостта в този спорт добре знам докъде мога да стигна и кога да спра, ако искам да има следващ път”.
- “С разширяването на кръгозора и успешните изкачвания виждам, че мога и още, и още… Тук идва и тънкият момент – да не стигна до следващата граница, преди да съм готов за това. Опитвам се да правя всичко постепенно”.
- “Започнах с катеренето на петхилядници, седемхилядници, осемхилядници. Границите ми не са достигнати и съм на възраст, когато мога да изисквам още от себе си, да разгърна потенциала си”.
- “Ако един ден достигна предела на възможностите си, ще продължа да искам още, просто така съм устроен. Усещането за живот и усещането за свобода идват от възможностите”.
- „Хубавото на върховете е, че от тях виждаш другите върхове и разбираш колко много имаш да работиш.“