Warcraft – от очите на дете до възприятията на възрастен

Дуротан – приключението започва.

В началото бе празнотата. Тя избухна. Така се роди една вселена. В тази вселена от програмирани графики на виртуална реалност бе създаден света Warcraft. На власт дойдоха Титаните, които с усърдие помагаха на всяка нова планета да достигне своят потенциал, водени от желанието си да намерят други като тях. Това бе раса излюпваща се от такива светове, но тъй като вселената бе голяма, рядкост бе и намирането на инкобаторна планета. В дългите си походи те се натъкваха на ужасни врагове, наречени демони. В битките си с тези създания, титаните разбраха, че не могат да убият своите противници, които повалени, просто се възстановяваха в някаква незнайна, далечна Велика Тъмнина и след време отново прииждаха. Така двама от тези велики войни, Aggramar и Sargeras построили затвор, в който да пленяват демоните. След много битки и много отминало време, успели да заключат достатъчно зли същества, така че светът на Титаните и животът като цяло просперирал. Докато Sargeras не попаднал на планета владяна от т.н. Old Gods. В тази планета имало и спящ Титан. Sargeras усетил мислите му, видял тъмните му и ужасяващи сънища, разбрал какво се опитват да направят тези Стари Богове и техните господари. Ако бъде позволено на този Титан да живее, той ще се роди като безпрецедентно зло, което ще погуби много светове и нищо не би могло да застане на пътя му. Със скръб в душата си, Sargeras прерязал планетата на две с помощта на меча си, взривът от което унищожил спящия титан и намиращият се там Old God.

При разказа, за събитията и неговото откритие към Пантеона (всички други Титани) те не могли да повярват на чутото, не могли да разберат, какво е можело да се случи и каква ужасна участ е очаквало всички. Не приели доводите на Sargeras, което довело до това, че те за последен път се видели като съюзници. Страхът му към Old Gods и техните господари бил толкова голям, че предложението му било да бъде изгорена и унищожена цялата вселена, за да имат Титаните шанс срещу тях. Което ужасило Пантеонът, поради което Sargeras потърсил помощ от другаде.

Тук навлизаме в първите редове на книгата „Warcraft: Дуротан“, която ни отвежда в събития много години след описаните по-горе. Сблъскваме се с тежестта на това да си водач, с магьосник поглъщащ живота и племе искащо единствено да запази традициите си.

Гул‘дан и силата Фел, дар от боговете, които му показали пътя към нов, зелен свят с възможност за величие и големи ловни полета за Орките, слаби врагове и едно ново начало. Опитващ се да състави своята, Орда достига до племето Фростулф. Където безропотно бива отпратен и тези негови „Мирни преговори“ отказани, без да се нарушават традициите.

Дуратан – новият вожд, поемащ ролята след смъртта на баща си, е поставен пред най-трудното решение, дали да продължи и поведе цялото племе към сигурна гибел, оставайки в своят умиращ свят или да се довери на зеленият, носещ смърт, орк.

В началото изборът е лесен. За живеещите в планината Грейтфадър животът винаги е бил труден и изпълнен с лишения, зимите са сурови и опасности, нещо което племето с гордост посреща, знаейки че трудният им начин на живот ги поставя между най-силните орки.

Това обаче се променя, дори за свикналите с малко. Лиспата на плячка, по-краткото лято и дългите сурови зими започват да натежават. Срещите и атаките на т.н. Ред Уокърс потвърждават думите на магьосникът Гук‘дан, че светът се променя и загива. Истории за ужасната участ на света им получават и от завърнал се Прокуден. Женската Драка, изхвърлена от племето, защото е била прекалено слаба, успяла да обиколи достатъчно на Юг, да срещне Дренаите (другата тайствена раса, населяваща тази планета), да види опустошенията там. Единствената завърнала се Прокудена, силна и все така горда с името Фросулф.

Именно Драка помага на племето да намери убежище след изригването на вулканът, намиращ се под планината Грейтфадър. Носеща знание за нови билки, храни и местности, тя и Дуротан поемат един героичен път, водещ до причините, заради които Ордата напуска Дренор и потегля към Азерот.

Добре дошли в света на Warcraft според новите книги (в това число и филм). Това е може би най-краткото и ненапълно точно встъпление за тази обширна и величествена вселена.

„Дуротан“ се чете много лесно, езикът не е сложен. Подходяща е за деца с развинтено въображение и за пораснали вече фенове на игрите и старите книги. Автор на романа е Кристи Голдън, която има в библиографията си няколко други заглавия към Warcraft. Според мен се е справила добре с промените в някой от героите (Оргрим Думхамър като пример), като целта й е било лесното представяне на една тежка и много променяща се история, събрана така, че неотралният читател да я разбере.

Помня добре нощите прекарани в игра на Warcraft III: Reign of Chaos и Warcraft III: The Frozen Throne. Чаках тихо и смирено създаването на първия филм по тази история. Бях в киното и се насладих с всяко мое сетиво, останал много доволен от видяното. Да, имаше своите нови неща, своята промяна от главната история видяна в игрите. Но това е приятно ново начало и страхотен начин, да покажеш на незапознатите, какво всъщност е Warcraft.

Четейки предисторията, съсредоточена върху Орките (любимата ми раса от игрите), върху емблематичното племе Фростулф, техния храбър и велик водач и знаейки за бъдещето на сина му, с притаено сърце и надежда очаквам следващи книги, следващ филм и се надявам, че всички вие сте усетили поне малко удоволствието от това да видиш нещо свое любимо отново в ръцете си и в очите си!