Цветелина Владимирова е родена през 1989г. в София. Средното си образование завършва в 33 ЕГ „Света София”, след което следва Икономика и маркетинг в Нов български университет. Започва професионалното си развитие в сферата на маркетинга още по време на своето обучение и вече почти четири години е специалист по маркетинг мениджмънт. Още в детска възраст е привлечена от писането. „Вестители” е първият неин роман, издаван за широка аудитория.
Ето какво се крие по неговите страници:
Ксения е 19-годишно момиче, чийто живот завинаги се променя с жестокото убийство на родителите ѝ. Но мистерията около смъртта им е само една малка част от пъзела, в който се превръща настоящето ѝ. Необясними халюцинации и ужасяващи сънища започват да тормозят Ксения, докато един ден непознат и мистериозен мъж я отвлича. Игор Алешкин. Неспособна да избяга, Ксения е принудена да замине с него в Москва, защото той я е издирил не само, за да я предупреди за смъртната опасност, която я преследва, но и да опази живота ѝ.
Безкрайното преследване се превръща в битка на живот и смърт, в която Ксения трябва да избере на кого да се довери и да приеме истината за това коя е – потомка на тайно общество от хора, наречени вестители, които са посветили живота си на вечната борба с кръвожадни същества. Но зад заплахата и нарастващата сила на кръвожадните се крие дълбоко заровена тайна, която може да предрече съдбата на хора и вестители.
Срещнахме се с Цветелина и ѝ зададохме няколко въпроса за предстоящата книга. Ето какви бяха те:
Това е първата ти книга, която бива издадена. Вълнуваш ли се?
Да, развълнувана съм от факта, че историята оживя, че ще бъде достъпна за хората. Всеки, който обича ърбан фентъзи жанра, ще може да преживее част от емоциите, които аз изпитвах, докато пишех романа. А за мен това значи повече от всичко останало.
Как реши да започнеш да пишеш?
Винаги съм се увличала от писането, още от малка. Дори в училище в часовете по български език и литература се радвах, когато трябваше да пишем есета – нещо, което повечето приемат с досада. После открих себе си в поезията, и това, което пишех, ми действаше успокояващо и опияняващо – един вид като терапия за трудните моменти, които преживявах. Постепенно поезията премина към проза и разбрах, че съм намерила своя начин да си създам собствена реалност, към която прибягвам, когато истинската не ми се понрави.
Има ли книги и автори, които те вдъхновяват?
Има и са ужасно много! Мога да чета книги от всякакви жанрове, стига да ми се харесат. Обичам фентъзи романите, обичам класиката и съвременната проза, не мога да поставя предпочитанията си в рамки. Един от авторите, на които искрено се възхищавам, е Халед Хосейни – той успява да разкаже накуп няколко човешки съдби и го прави по възможно най-трогателния начин. Mного се запалих и по последната поредица, която прочетох – „Игрите на глада“ на Сюзън Колинс.
Как се зароди идеята за твоя роман – беше нещо спонтанно, което ти изникна в главата, или те вдъхнови нещо конкретно?
Идеята за романа се зароди постепенно и мина доста дълго време преди да се усетя, че искам да напиша история. Когато започнах да пиша, не съм се замисляла за издаване на книгата. Тогава пишех просто защото имах нуждата да излея идеята си. За щастие целият процес беше по-скоро забавен, отколкото труден – успявах да намеря вдъхновение във всичко около мен, дори в архитектурните стилове на сградите, покрай които минавах.
Още от самото начало ли знаеше какво ще се случи с героите или всичко се развиваше докато пишеше?
Разбира се, още от самото начало следвах главната сюжетна линия, но повечето моменти, някои от любимите ми сцени, не бяха планирани. Улавях се на моменти, че просто съм продължила да развивам действието и тайничко се надявах да изненадам себе си. Така знаех, че имам по-голям шанс да изненадам и читателя отсреща.
Действието в романа се развива в Русия. Какво те подтикна към този избор?
Няма конкретна причина. Мога да кажа, че Русия, в частност Москва, ме привличат с архитектурата и мащаба си, с контраста между космополитност и бедни райони. Руснаците са интересни хора. Освен това до известна степен има много допирни точки в културите ни. В същото време Русия е необятна и благодатна откъм догадки и мистерии що се отнася до поднасянето на една история.
Коя част от романа ти беше най-трудно да напишеш?
Някой би казал, че началото винаги е най-трудно, но при мен беше обратното. Да напиша края беше предизвикателство и дълго време се колебаех между различните сценарии за развой на събитията. До последно не знаех къде точно трябва да спра и да приключа първата част. По принцип като читател никак не се наслаждавам на отворения край, но като автор – това ми е слабост и в крайна сметка това надделя.
Знаем, че историята ще има продължение. Колко части на романа можем да очакваме?
Засега мога да кажа само едно – в момента пиша втората част от поредицата и много се надявам да се хареса на аудиторията. Ще се появят нови интересни герои, някои от които ще изиграят ключова роля за историята и ще доведат до големи обрати.
Какви са амбициите ти от тук нататък? Как виждаш бъдещето си като писател?
Всичко се случва толкова бързо, че дори не съм се замисляла какъв е планът занапред. В момента съм потопена в тази история, която толкова много искам да разкажа. Вярвам обаче, че влечението да експериментирам ще ме доведе до нови предизвикателства и ще ми даде възможност да поднеса и четиво от друг жанр на аудиторията.
И накрая – какво би искала да кажеш на читателите си?
Да продължават да четат. Искам и да им пожелая винаги да намират вдъхновение. За някои това е любовта, за други – предизвикателствата. Важното е да не забравят да търсят щастието си.
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО!
Издава: Orange books
Pingback: Проклятието на Воронина, Книга 1:Вестители | Obsessed Book Readers
→
Поздравления за авторката, толкова силно ме впечатли тази книга/ Вестители/, че искам да има поне още няколко продължения 🙂 Много ми хареса, просто ме грабна и я изчетох на един дъх 🙂
→
Браво Цвети ! Книгата е невероятна ,винаги съм знаел ,че писането е твоето бъдеще продължавай все така.
Успех!
Поздрави Емил Иванов