„Тесният път към далечния север” – ревю

„Тесният път към далечния север” на Ричард Фланаган е роман за любовта и войната, за смисъла и безсмислието на човешкия живот, за изборите, пропилените надежди, за болката и компромисите, за несъвършенствата на този свят. Романът е отличен с награда „Ман Букър” за 2014г и е заимствал заглавието си от пътеписа на японския класик Мацуо Башо.

Близо петдесет години след края на войната, военният лекар Дориго Еванс прави равносметка на живота си и размишлява над обстоятелствата, довели го до положение на безнадеждност. След войната всичко е различно. След войната животът никога не е какъвто е бил. Да обвинява себе си или да се оправдае със съдбата, подминала го някъде в миналото, забравила за него, оставила го в обятията на жени, които не обича и отнела шанса му да бъде щастлив. Спомените, последвани от сюжета ни връщат в началото на тази история, през 1941 г. когато той като млад военен лекар се влюбва за първи път в съпругата на чичо си. Влюбва се така силно и безнадеждно, че дори, когато войната го поглъща и почти заличава от света, тази любов към тази жена е единственият пламък, който го поддържа. Дориго Еванс попада в японски трудов лагер, където военнопленници строят огромен железен път между Тайланд и Бирма. И там, сред мизерията и болестите, сред ужасите, смъртта и побоищата, сред тази мръсна обстановка, в която пирува безсмислието на човешкия живот, той успява да съхрани своето съществуване. А след войната всичко е различно, всичко е трагично. Щастието е само блян, миналото го е разклонило на малки късчета вина. Остават само размишленията, кой е виновен за пропилените животи, за неосъществената любов, с която се е разминал някъде по пътя, за болката, за която не намира изцеление. Книгата проследява и съдбите на повечето главни персонажи след войната, сред които са и някои от насилниците в японския трудов лагер.

Тази напрегната и сурова, макар и художествено предадена действителност, белязана от войната и последиците от нея, простираща се на 430 страници, е толкова жива и истинска. Описанията са разтегнати и точни. Умело са изградени характерите, усещат се техните емоции, пренебрегнатите им желания, разочарованията и болката. В един момент чувстваш колко елегантна и нежна е тази проза, наслаждаваш се на изказа, на романтиката, на метафорите… В следващия, обаче се превръща в свирепа и сурова, усещаш, че езикът е просто игра, просто инструмент за описание на действителността, оръжие, насочило думите си срещу теб. Блестящо написан текст, толкова истински, че в един момент вече много ми натежа. Ние се радваме, когато книгите са написани хубаво, когато сме там, отвъд редовете, наред с героите и всичко останало, когато сюжетът и реалността се сливат. Но нека не пренебрегваме факта, че книгите описващи независимо коя война, са доста тежки. Аз предполагам, че имам известен тренинг след прочита на „Човешкото тяло” на Паоло Джордано и „Да дойдеш на света” на Маргарет Мацантини – все силни книги и любими. Творбата на Фланаган също нареждам на тази редица.

Написан в духа на 21 век, романът „Тесният път към далечния север”, отразяващ част от действителността и последствията на Втора световна война, е творба, която надгражда човешкия дух и го насочва по тесния път в търсене на смисъла и любовта…

Автор: Петя Райчева