Днес ще ви срещнем с Райс и Алекс от „Четат ли двама”. Те са млади, усмихнати, обичат да четат и си имат прекрасно книжно кътче в Youtube.
Откога четете двама?
Началото на „двамата“ поставихме преди 7 години 🙂
Какво четете трима (знаем, че сте трима 🙂 )?
Като цяло всеки чете нещо различно – Райс се забавлява с yang и new adult жанра, любовните романи, а напоследък се опитва да разгърне хоризонта си като се пробва с исторически книги. Алекс е класическият фентъзи фен – в неговата част на библиотеката, обаче, могат да се намерят както класически български романи, така и световните класики на Стайнбек, Джеймс Клавел и др. А Калоян за момента се забавлява единствено в това да намира книгите на мама и тати и да ги перфорира като малко мишленце.
Какво смятате за литературния вкус на другия?
Райс: Алекс има мнооого различен вкус от моя и смятам, че това носи своето очарование, но понякога разминаването ни в желанието за четива, ме вбесява, защото е много трудно да го убедя да прочете нещо, което на мен ми е харесало и искам да го обсъдя с него.
Алекс: Мога само да добавя, че е изключително трудно да отвърнеш на ентусиазма й, за някоя книга, която ти не би прочел никога. Но да, напълно съм съгласен с нея.
Имате ли литературни предразсъдъци?
Райс: Аз мисля, че имам и то от класическите – видя ли заглавие на български автор, нещо в мен крещи да не го взимам. Тук трябва да спомена, че напоследък залагам на съвременни българи и смело мога да кажа, че съм грешала като съм мислила, че няма да харесам стила и темите им на писане. Определено българите имат талант в литературата.
Алекс: Напоследък съм много скептично настроен към бестселърите. Често се оказва, че това, което се продава добре, не винаги е най-добре написаното. Най-силен пример са вампирските романи и книгите за възрастни, които много нашумяха. Но иначе съм съгласен и тук с Райс – аз също страдах от предразсъдъка за българския автор. Слава богу, вече не е така.
Коя е книгата, която единият обожава, а другият – твърдо не харесва?
За Райс обожаваните книги са yang и new adult-а, а нехаресваните са основно фентъзито, докато при Алекс е точно обратното. Честно сме свои огледални образи
Коя е книгата, която и двамата обичате?
Поредицата на Л.К. Хамилтън за Анита Блейк, ловецът на вампири. Тези книги ни събраха заедно, няма как да не ги обичаме
Четете ли по няколко книги едновременно?
Алекс прави това доста често. Рядко може човек да го види с по-малко от 2-3 книги разпръснати из апартамента, които да се редуват в четенето. Райс е класика тук – не започва нова книга, докато не завърши настоящата.
Какво предпочитате – щастлив, драматичен или отворен финал?
Райс: В това отношение аз съм напълно без претенции. Обичам както самостоятелни заглавия, така и поредици. Трудно може някой финал да не ми хареса. Единствено изключение са нещастливите финали. Такъв край може да ме разочарова много дълбоко.
Алекс: От тези трите, аз лично предпочитам щастливия край. В някои случаи, обаче, отвореният финал е щастлив, а драматичният – перфектния завършек на книгата. Затова, като цяло, предпочитам краят да отговаря на очакванията, които са ми поставени от автора на изданието.
Обичате ли да четете поезия? Коя беше последната стихосбирка, която прочетохте?
Това може би е един от малкото жанрове, които и двамата много рядко четем. За да бъдем по-точни – четем много неща, но поезията, за съжаление, не е едно от тях 🙂
Препоръчайте ни книга
Райс: Само една?! Това е един мнооого труден избор. Ще си позволя да кажа три (нали 3 е магично число) заглавия – две от тях прочетох много отдавна, но останаха в съзнанието ми като много любими, а третата завърших наскоро и съм влюбена в стила на авторката.
„Друговремец“ на Диана Габалдон – абсолютно и тотално обожавам всичко, което тя е създала в поредицата за Клеър и Джейми.
„Часът на чудовището“ на Патрик Нес – книга, на която си изплаках душата, но категорично обожавам. Историята е кратка и изключително запомняща се. Аз се влюбих в разказите на Чудовището. Невероятно запомняща се. Само хубаво мога да кажа за нея.
„Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак – книга, която завърших преди много време и до ден днешен тя остана отпечатана в съзнанието ми. Подходих към нея с негативизъм, но мнението ми бе разбито на пух и прах. Плаках на книгата, плаках и на филма. Силна история с невероятен финал.
Алекс: Категорично и веднага – „Вещици в чужбина“ на сър Тери Пратчет! Няма човек, на който да съм я препоръчал и да съм получил негативна обратна връзка. Страхотна книга, написана от невероятен човек.
Все още няма коментар.