И така, здравейте отново! Предизвикахте ли се? 😉 А докъде бяхме стигнали? А, да – броихме звездите! След тази неповторима за мен вечер, в която си дадох сметка колко са нависоко звездите, ми се падна късмета да се приближа до тях (поне малко):

Четвъртата ми карта ме изпрати да „Изкачa нов планински връх” Но и да отворя пенливо вино горе, че и да нося чашите – това за бонус точка.

Зачудих се как да постъпя този път. Върхът беше ясен – връх Ком, височина – 2016 м. По принцип знам, че някои планинари пият домашни „отвари“ от капачката на бутилката, когато се качат на някой връх. А традицията на Ком е, да си вземеш две камъчета и едното да хвърлиш в морето, когато стигнеш там. От върха започва 650-километрово ходене до нос Емине. Така че моят връх беше начало, а не финал, който да отпразнувам с шампанско 🙂 Ще пропусна бонус точката, а шампанското ще го пием на плажа 😉

Следващото ми предизвикателство ме свари неподготвена. „Участвай в маратон“ прочетох на картата, и малко се притесних.

После обаче дочетох, че мога да преобразя идеята за маратон в някакво свое лично предизвикателство, затова реших да съвместя тази карта с предната, и да поема на път от Ком до Емине…или докъдето стигна. 🙂 Реших всеки ден да изминавам по 30-40 км, но вместо 30 дни – за 20. И не за 30 минути на ден… а в продължение на 10 до 14 часа! Мисля да си прибавя бонус точка! 🙂 Макар и да беше изморително, не съжалявам, защото в планината човек се чувства по един неповторим начин. Всеки ден минавах през красиви гледки и пейзажи, и се чувствах заредена и вдъхновена!

Дори по пътя си горе нависоко, пак не пропуснах да се предизвикам. Шеста карта – шесто предизвикателство, шесто приключение. То ми се стори най-„диво“ – състоеше се от една-единствена думичка: „Язди.“ Какво – по избор.

Всъщност имах късмет, че изтеглих тази карта именно в планината, защото по билото на Стара Планина има много коне. Както си вървях, най-ненадейно срещнах едно стадо. Стоях и наблюдавах величествените животни, и честно казано не посмях да ги яхна. Изпитах много силна връзка с природата, и реших да продължа да се оглеждам за камила или дракон 🙂

Времето минаваше, аз напредвах, измина почти месец и пристигнах в крайната си точка! Личното ми предизвикателство за лятото беше изпълнено! От крайната си дестинация имах време да поразсъждавам над случилото се, над това как и с какво ме обогатиха тези преживявания и как да продължа да запазвам приключенския си дух и в ежедневието си.

Не исках лятото да свършва, но трябваше да изтегля и последната си карта. А тя даде един чудесен тематичен завършек – „Пътувай сам“… 

Домъчня ми, но знам, че и най-хубавите неща имат край. Реших да изпълня това последно предизвикателство по най-щастливия начин. След месец в планините свикнах да се наслаждавам на собствената си компания, но през цялото време и по пътя обратно към цивилизацията бях с моя мечок, който имам от малка. Двамата отпътувахме обратно към познатото, но носехме в себе си и нещо различно…

Това беше моята лятна история! Надявам се да ви е вдъхновила да се впуснете в приключения и да излизате извън зоната си на комфорт поне веднъж…на ден 😉 Изтегляйте си карта, предизвиквайте се наум, на глас, сами и с приятели, и не забравяйте, че лятото е сезон, но и състояние на духа! 🙂 

Поздрави от мен, Сиси! До нови срещи!