Препоръчано от книжаря: „Проблемът с емпатията“

Срещаме ви с „Проблемът с емпатията“.

Какво бихте направили, ако сте мултимилионер на тридесет и две години, печелите по петдесет хиляди паунда на час (и то в слабите си работни дни) и съвсем случайно ви открият неизлечим тумор в мозъка?

Гейбриъл Вон попада в тази ситуация. Арогантен и преуспяващ, той не се замисля за последствията, които действията му на мениджър оказват на останалите. До един точно определен момент.
Остават му шест месеца живот. Туморът, който се е настанил в мозъка му, разбърква коктейл от емоции и преобръща животът му с краката нагоре. Поддържащ слаба връзка с баща си, нямащ нито един приятел, младият мъж се сблъсква със самотата, която го заобикаля. Обичащ работата си, тя се превръща в негова единствена опора, без да съобщава на колегите си за бързо изтичащия му живот. Милионите, които заработва всяка година, са единственото средство, с което той оправдава безсмисления си живот. Проститутките в леглото му са следствие от тежкия дванадесет часов работен ден. Какво се случва, обаче, когато разбира, че му остава по- малко от половин година живот и в този момент се появи цигуларка, която му показва света от напълно различна гледна точка?

За най- голяма изненада, книгата не е чиклит. Част от сюжета е изграден на основата на действително случили се събития. За пример е лагера „Окупирай“, който е позициониран в двора на църквата „Свети Павел“. Историята на протестиращите граждани, които са онези 99% от обществото, които Гейбриъл възприема като глупави хора. В един момент обаче, неговата история се преплита с тази на хората от лагера.

Докато месеците оставащ живот на главния герой бавно отлитат като есенни листа през ноември, той вижда колко мрачен и безсмислен е бил животът му. Как всъщност милионите и милиарди пари, които притежава, както и луксозния апартамент и лъскавото ферари, не представляват абсолютно нищо. Докато туморът разбърква емоциите в главата му, това го отвежда право в ръцете на една първоначално „невзрачна“ цигуларка, която той чува да свири на улицата. Последвалите събития и обвързването с Кейтлин му показват, че всъщност дори малкото му останал живот може да бъде смислен. И че всъщност той не е чак толкова лош човек за колкото се има. И Гейбриъл наистина се опитва да изкупи поне част от греховете си и успява. Със стриктно измислен план и няколко  жени, които незнайно как застават на негова страна.

За изненада на читателя, първите сто и петдесет страници от книгата наистина грабват вниманието, въпреки многото финансови термини и описания на транзакции и всякакви финансови дейности. Приятното е, че всяка една от тези четиристотин страници е описана през погледа на Гейбриъл. Хубавото е, че лек намек за любов се появява чак към сто и седемдесета страница. Не се акцентира толкова много върху болестта на главния герой, колкото върху промените в живота му, до които довежда тя. Единствено финала донася леко разочарование, защото остава някак незавършен, отворен…

Книгата не е любовен роман, който ще ви накара да се просълзите. Задава важни въпроси за живота: Дали го живеем правилно? Дали сме успели да постигнем нещо смислено? Дали някой изобщо го е грижа за нас? Дали сме самотни? Дали можем да обичаме?
Препоръчвам  „Проблемът с емпатията“ на всеки, който иска да се наслади на неустоимия и заразителен чар и усмивка на Гейбриъл и саркастичното и прекрасно очарование на любимата му Кейтлин. Благодарности към издателството, че са издали наистина толкова добра книга и с нетърпение очаквам следващата книга на Гавин Екстенс.

АВТОР: ЗЛАТКА АЛЕКСАНДРОВА, ORANGE CENTER RING MALL