НЕ СЪМ ЛОШ ЧОВЕК. Знам как звучи – оправдателно, безскрупулно, – но е истина. Като всички останали съм: слаб, пълен с грешки, но в основата си – добър. Само дето Магдалена не е на това мнение. За нея съм типичният доминикански мъж: sucio, мръсник.

Край. Предавам се. Спечелихте ме. Имаме лаф в работата, че ако първото или последното изречение не е добро на една книга, не я пипаме. Смея да кажа, че в „Ето така я губиш“ то е толкова силно и до болка истинско, че с нея може и да завърши.

Джуно Диас се е справил много добре, толкова добре, че ми идва не да пиша ревю, ами само да цитирам. Нормално е, след като първата книга на автора ти е харесала („Краткият чуден живот на Оскар Уао“) да хванеш и тази. Страхотен превод, чието дело е на Надя Баева, а чудесната корица на Живко Петров е истински улов на пеперуди и идеално пресъздава емоцията в разказите. Джуно Диас е решил да разчлени на две доминиканския мъж (и не само), за да видим какво има отвътре в няколко разказа. Главният персонаж, Юниор, присъства във всичките девет истории и донякъде е и автобиографичен образ на Джуно Диас. Проследяваме неговите раздели и нови любови, докато израства през годините с Mami и брат му – Рафа (голям sucio) в Доминикана.

На пръв поглед загубата на любими и близки е всичко в „Ето така я губиш“, но истината е, че новата загуба е и ново начало. Джуно така се е успокоявал, докато е писал, така успокоява и нас. Но животът си има свой ход и не го интересува какво искаме и в крайна сметка Юниор е обречен да повтаря грешките си и най-вече загубите.Силно впечатление прави последният „Пътеводител на неверника в любовта”.

Момичето ти те хваща в изневяра. (Е, всъщност тя е твоя годеница, но в един миг това напълно губи значение.) Би могла да те спипа с една sucia, би могла да те спипа и с две, но тъй като си пълен хахо, дето не си е изпразнил кошчето с имейли, тя те е спипала с петдесет! Вярно, за период от шест години, ама все пак…

И заживели щастливо до края на дните си…

Истината е, че надали ще ни хареса това, което ще видим. Някои може да се припознаят и само да кимат мълчаливо с глава. Едно е сигурно, никой няма да остане равнодушен, независимо дали е съгласен с Юниор или не. С уличен жаргон и испански речник, авторът вади гащите си неизпрани и ги слага на простора, ей така, за равносметка, по-лошото е, че там е проснато на много мъже бельото, и не на всички им харесва какво виждат.

Повярвайте ми, повярвайте на мъж.