Прочетох романите „Където дърветата пеят” от Лаура Гайего и „Изтръгнати от корен” на Наоми Новик един след друг. На един дъх. И тъй като обикнах силно и двете книги, а те интерпретират сходни теми, реших да ги разгледам паралелно и да споделя впечатленията си с вас.

И двете книги разглеждат една много обичана от мен тема – връзката на човека с природата – нещо, на което в днешно време не обръщаме внимание, пренебрегваме, не оценяваме. Тези прекрасни романи показват тихата болка на природата, унищожавана всекидневно от човека.

В „Където дърветата пеят” гората е застрашена от изчезване. Варварите извличат соковете от дърветата – т.нар. мъзга, за да изцедят силата им и да я използват за себе си. В резултат на това огромни територии гори бавно умират от човешка ръка. С последните си магически сили дърветата превръщат една млада фиданка в човек, който да спре безумната жестокост. В образа на Ури са въплътени добросърдечност, милост и нежност, детска чиста наивност. Той се опитва да се впише в света на хората, да защити своя вид, но думите му, видът му, поведението му не срещат нужното разбиране, а само присмех.

В „Изтръгнати от корен” природата в Леса е представена като зла покварена сила, като бич за цялото население в покрайнините на страшната гора. Тази територия е пълна със страшни безмилостни зверове, с отровни плодове, с черна магия. Който попадне в гората, не излиза от нея, а ако успее да се измъкне – той се е превърнал в страшно чудовище. Гората атакува, нанася ударите си върху невинни хора, поглъща цели села и умъртвява жителите им. В последствие се разбира, че цялата тази поквара е причинена от жестокостта на хората. Те са убивали безпричинно невинни животинки, отсичали са млади дръвчета, посявали са своето насилие в чистата свежа гора и са я заразили със своята поквареност.

И в дете книги връзката на човека с природата е унищожена. По различен начин природата търси своя път към възстановяване на баланса, но по един и същи начин е открито избавление.

В „Където дърветата пеят” едно младо момиче – Виана успява да чуе „песента” на дървото. Тя въстава сама срещу злото, рискува живота си в битка срещу варварите поробители. В „Изтръгнати от корен” младата магьосница Агнешка успява да прогледне иззад бунта на Леса. Вижда доброто, останало скрито вътре в сърцевината на дърветата. Единствено тя намира смелост да навлезе в дебрите на гората и да заличи злините, причинени от хората.

 И в двата романа главната роля е отредена на младо и безстрашно момиче. Виана от „Където дърветата пеят” е благородна дама, израснала в лукс и разкош, но храбростта й я противопоставя на властта и несправедливостта в кралството. Пътят за спасение преминава през близката гора. Тя е и убежище, заслон срещу поробителя, но и близък приятел, който разкрива истинската й същност. Именно там Виана се превръща в смелата героиня, способна сама да пребори цяло кралство. Агнешка от „Изтръгнати от корен” от своя страна е представена като непохватно селско момиче, способно да забърка само неприятности. Тя успява да „слуша” природата, да се възхищава на чудесата й и по този начин да открие своята магическа сила, да я овладее и да я използва, за да спаси не само селото си, но и кралството, и да възвърне предишния облик на Леса. Тя съумява да му покаже доброто, което Лесът отдавна не в виждал и съответно е забравил.

Хубаво е и ние да не забравяме за магията на природата, за чуднохубавата й същност и че без нея ние сме обречени, както и тя без нас. Двата фентъзи романа „Където дърветата пеят” и „Изтръгнати от корен” са чудесен начин да си го припомним.

АВТОР: АННА ЧЕРВЕНКОВА, ORANGE CENTER BURGAS PLAZZA