Заповядайте на представяне на книгата „Борхес и другите – там“ от Николай Петков на 12 януари 2017 г. (четвъртък) от 18:30 ч. в Orange Books Cafe (ул. Граф Игнатиев 18, ет. 4). Присъединете съм към събитието във Facebook тук.
За книгата ще говорят авторът и проф. Георги Каприев.
„Борхес и другите – там“ е третият роман на родения през 1981 г. отец Николай Петков (след „Стадионът на старата госпожа“ – Сиела, 2012, „Кирил и Хипатия“ – Изток-Запад, 2013). Той съхранява основните белези на неговото мислене и писане, но ги задълбочава и проявява по-ярко. Трябва да се каже, че това е най-зрелият и най-качественият му текст досега.
Този път заявено и в заглавието, текстът е следовничество-съперничество с Хорхе Луис Борхес и още няколко дузини автори от неговата порода – от всички времена на световната история. Негово благоговейнство е от същата кръвна група и никак не се притеснява в тази компания. Без да се ангажира кой знае колко емоционално, той отхвърля като безпочвен предразсъдък мнението, че светът е това, което може да се види и чуе: редицата от фактите.
Светът е тъкан от възможности и въображение, движение между тях и решително действие в тези територии. Животът е подражание на литературата, хората се раждат от историите – своите и разказаните от някого другиго. И изкуството трябва да бъде надхитрено от изкуство.
Отец Николай свързва в своя свят отсамното и отвъдното така, че цар Давид и Ленард Коен пеят една и съща песен, а „Розата“ на Борхес някак естествено се вмества между двата догматика на пети глас: душата е на равно разстояние от този и онзи свят, където се прехвръква от живи към мъртви и обратно. Но с това не приравнява високото и ниското. Евхаристията и църквата са високото „тук“, светът пък е по-нисшето, но не низко“ там“.
Не може да се оспори, че където и в този свят да се появи отец Тома (романното алтер-его на автора) изглежда всичко преминава към хаос. Той обаче е доста строго подреждан хаос, при което са мобилизирани „лудостта, мащаба, финеса и фантазиите“ на големите в световната литература от всички времена. Поради това чувствително избледняват строгите граници между време и вечност, географско, историческо и легендарно пространство, реално и действително, през които граници о. Николай свободно сърфира, за да влезе достойно в реда на големите в съвременната литература.
проф. Георги Каприев
Все още няма коментар.