За втора поредна година, ние от книжарници Orange, организираме инициативата „Обичам българската книга 2.0“ . Кампания, чиято цел е да покаже огромното значение на българската литература за читателите и незаменимата роля на книгите от български автори. В духа на един от най-светлите ни празници, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, приканваме читателите да подкрепят българските книги, които са важни за тях.
Родната литература в последните години достига до все повече чуждестранни читатели, за което имат заслуга и всички професионалисти, които се ангажират с разпространението и популяризирането на българските книги зад граница. За да ви разкажем повече за този нетолкова познат, но много интригуващ процес от българкото книгоиздаване, се свързахме с Гергана Панчена от Sofia Literary Agency. Ето какво ни разказа тя.
Според Вас повишен ли е интересът към българската литература от читателите по света? В практиката си наблюдавате ли по-засилен интерес в последните 3-4 години?
Успяхме да постигнем известна устойчивост в издаването на български автори през последните 2-3 години. Издатели, които преди време заложиха на писатели от българската литературна сцена, все по-често питат за нови имена и техните книги. Например италианските издатели на избрани разкази от Деян Енев през 2025 г. публикуваха превод на дебютния роман „Остайница“ на Рене Карабаш, както и още един дебют – „Керван за гарвани“ на Емине Садкъ. Турските издатели на Георги Господинов миналата година включиха в преводния си каталог разказите „Кедер“ от непознатата за турския читател дотогава Йорданка Белева.
Чешкият издател на Белева също продължава със следващи заглавия като дебютния роман „Чакалнята“ на Деница Илчева и сборника с разкази „Празнично семейство“ на Йордан Славейков. А испанските издатели на Йордан Радичков току-що публикуваха „Случаят Джем“ от Вера Мутафчиева в превод на Мария Вутова. От друга страна, още по-важно през последните няколко години беше да пробием на нови пазари и езици, да откриваме непознати за нас издателства и преводачи, да увеличим дълготрайния им интерес към нашите автори и към писателите от целия ни регион. Както и да създадем устойчив интерес и при детските автори – хърватските издатели на „Лупо и Тумба“ от Петя Кокудева публикуват „Когато искам да мълча“ на Зорница Христова и Кирил Златков, това е много важно за нас в момента – да знаем, че ако предложим интересни заглавия и теми, издателите ще искат да продължат да работят с нашите автори и илюстратори. Наблюдавам как все повече издатели от Италия, Франция, Испания, САЩ, Америка, Германия се обръщат към нашата част от световната литературна карта.
Предстои да четем романите „Тук живее Йожи“ от Надя Радулова в Турция, Италия и Германия, „Аз, Анна Комнина“ от Вера Мутафчиева във Франция (в превода на проф. Мари Врина-Николов), „Ане“ от Камелия Панайотова в Италия и Испания, „Свети вълк“ от Елена Алексиева в Сърбия, „Дом за начинаещи“ на Емануил А. Видински на арменски и румънски.
Издателите, които работят по тези заглавия в превод, съвсем доскоро не бяха и помисляли да издават български романи или сборници с разкази. Радостно е, че през последните години се появиха и нови имена в областта на литературния превод от български на чужди езици – Джорджа Спадони, Елвира Борман, Марко Видал, Яна Елис, които все повече се утвърждават в Италия, Германия, Испания, Англия.
Откривате ли тенденция при избора на български книги от чуждестранни издателства? Намирате ли общо в темите, жанровете и дори географското разположение, които правят историите по-привлекателни за чуждестранния пазар?
Да, търсят се смели, нови гласове, непрочетени, но добре разказани истории, непознатото от нашето близко минало или дебюти. За мен това до голяма степен преди години звучеше като клише, но сега се научих да го приемам като част от реалността, тъй като читателите в Мексико, Аржентина или Канада наистина не знаят какво беше детството ни през 90-те години на миналия век, как живеехме през 70-те години на същия. За нас това може би са поизносени и преекспоннирани теми, но, ако са добре написани – защо не? Моето поколение се поумори да чете за годините на късния Комунизъм и ранна демокрация, за домашно насилие, за отгледани от баби деца, но може би не всеки читател от други части на света гледа на нашите локални теми така.
Има ли формула за успех на българската книга на чуждестранния пазар?
Това е много пространен въпрос. Формулата за успех на всяко нещо, което успява другаде е, то да попадне на точното място, да намери своя правилен „дом“, както го наричаме в нашия екип. Ако предлагате наръчници за градинарство и готварски книги на издателства за поезия дали това ще доведе до успех? Основополагащо е даден издател или агент да има профил, да бъде рапознаваем с това, което прави, но да не прави всичко възможно. В този ред на мисли, художествената литература на български би успяла и успява, защото се предлага на издателства с подходящ профил, което изисква усилия и познаване на местния пазар. Но това в никакъв случай не значи, че не трябва да излизат книги, различни от художествена литература. Т.е. – че имаме нещо против градинарството или готварските книги. Напротив.
Кои са най-далечните пазари, до които са достигали наши книги? (в последните 3-4 години)
Особено силно се гордем, че в някои щати на Индия – „Случаят Джем“ на Вера Мутафчиева, „Кедер“ на Йорданка Белева и „Остайница“ от Рене Карабаш се превеждат на тамилски, последната и на телугу. Това е много ценно, български писатели никога не са били публикувани в превод на такива езици. А те се четат от стотици хиляди. „Времеубежище“ на Георги Господинов беше първият български роман, преведен в Швеция след повече от половин век мълчание. Вече четем същия роман, както и Рене Карабаш и в Бразилия, очакваме „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков всеки момент също да излезе по книжарниците там. За мен е особено важно да работим и в посока на отваряне към съседите си, защото литературите ни страдат от липса на взаимно любопитство. През годините ни липсваше устойчива традиция в издаване на книги от съседните ни държави, те също не бяха любопитни към нас достатъчно. Мисля, че това в последните години се променя и имаме все повече детски автори като Мария Донева (на албански, македонски, полски), Юлия Спиридонова, Петя Кокудева, Зорница Христова, които носят интересни идеи и вълнуващи сюжети в Турция, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия.
Как виждате развитието на българската литература на чуждестранните пазари и бихте ли направили прогноза какво ще бъде нейното бъдеще?
Не се чувствам достатъчно компетентна за дългосрочни прогнози. Но все пак смятам, че българската литература се чувства уютно и у дома си и извън пределите на родината. Надявам се, че скоро българските автори, преводачи и издатели ще бъдат видими по много начини, тази година (идната седмица дори) България е фокусна страна на Панаира за книгата в Солун през първата седмица на месец май, а след това и в Панаира в Букурещ през юни. Това е огромен напредък за нас като литература и обект на културна дипломация и до голяма степен се дължи на увеличаващия се брой български автори, публикувани в превод на гръцки и румънски. В Солун се гордеем с нови заглавия на Ина Вълчанова, Теодора Димова, Елена Алексиева, в Букурещ ще бъдем с новите книги на Йордан Ефтимов, Йоанна Елми, Надя Радулова, Георги Гаврилов. Както и с преводачите, построили мостове между страните ни и премахнали невидимите граници помежду ни с труда си. На тези два панаира имаме носители на отличия като Европейска награда за литература (Ина Вълчанова), Международен Букър като Георги Господинов и Рене Карабаш с номинация, поети, детски автори и илюстратори като Капка Кънева.
За мен е и знаково, че преди две години с Асоциация „Българска книга“ се осмелихме да организираме първото издание на т.нар. фелоушип – Професионална програма за обмен на издателски опит, през 2025 г. го повторихме и в рамките на Софийския международен панаир на книгата през декември в София за две издания на този формат дойдоха вече над 60 издатели и агенти от цял свят – Балканите, Англия, Франция, Нидерландия, но и Бразилия и Мексико. Сега в Солун десет български издателства ще участват в такъв формат програма за обмен и искрено се надявам подобен тип начинания да обогатяват пазара ни, да променят книгоиздателския сектор и да го направят по-гъвкав и разбиращ. Както и да донесат възможности за обмен на литератури, нови партньорства и международни сътрудничества. Надявам се скоро повече издатели да искат да инвестират в продажба на правата на български автори и техните книги, както и да се развиват в това поле и заедно да стъпваме все по-уверено в тази посока.
Стани част от кампанията „Обичам българската книга 2.0“ като се включиш в гласуването. А за още вдъхновяващи български книги, виж orangecenter.bg
Все още няма коментар.