„От народа- за народа!“ или от Милен Русков за народа!

„От народа- за народа!“ или от Милен Русков за народа!

август 17, 2017
Категория: Ревюта
0 1270 4
„От народа- за народа!“ или от Милен Русков за народа!

„От народа- за народа!“ или от Милен Русков за народа!

Възстановявайки се от мускулната треска на корема, която прочита на романа „Възвишение“ на Милен Русков ми причини, споделям многото си впечатления с вас, защото толкова искреност предадена чрез този нетрадиционен разказ на събитията през Българското Възраждане, определено има силата да възвиси духа на всеки читател. Автентичното предаване на събитията чрез език, герои, исторически факти предава искреност на читателя. Простонародният хумор е важна съставна част от книгата (да, той причинява и мускулна треска на корема), а вътрешните монолози на главния герой бачо Гичо помагат на нас, читателите, да преживеем тази история с усмивка на лице. Обективното отразяване на черти от характера на българина ни доказва, че изминалото време не е успяло да ни промени (много) – „Мисли малко! Ибах та!“.

big-big-Vyzvishenie-3-nagradi_webВ самото сърце на България се заражда „револуцията‘‘. Гложене, Тетевен, Шипково, Троян, Трявна, Ловеч (пропуснала съм някое друго село/град)- Балканът, в който хайдутството не е само разбойническо дело, а порив към свобода, Народно дело. Ако сте били вече на тези места, значи сте усетили магията на Стара планина, заедно с Бачо Гичо, Асенчо, Димитър Общи и други герои от нашата история.  Възвишението е не само географско понятие, то е културен символ, символ за висока просветеност, извисеност на ума и духа и стремеж към свободата.  Този стремеж към възвисяване е силата, която притегля героя бачо Гичо от Котел към Народното дело с жертвоготовност. Тя го отличава от останалите герои в романа, както и от масата „заспал народ“.

 „Абе! Хора са много прости! Аз казах ли го? Ако не съм, да знайте: Хора са много прости!“

Романът на Милен Русков е ироничен, тъжен и възвисяващ, но най-вече стойностен. Изпълнен е с героизъм, разбойничество, предателство, приятелство и най-вече просветеност. Да, просветеността е в основата, защото според главния герой (и може би доста от нас, читателите) „Българин да си е зла съдба. Туй сякаш не е име на народ, а болест някоя. Вечно несполучил…  На мен ми се чини, че е главна причина невежеството. Невежий человек живее в малък свят‘‘.  Как да не симпатизираме на героя, който знае тайната на възвисяването и лек за ограничеността на народа?

„Со знание ще ся возвисят!“

Това е полет на духа! Книгата отива в графа „любими“. Откриването на сходство в желанията за просветеност и разширяване мирогледа на българина определено ме спечелват. Колко българско звучи „Брате, наука е мощна!“?! Романът не е отражение на отминали събития и действия, защото просветеността липсва и днес.

Простонародният хумор ни напуска в последните страници. Положението е вече сериозно, финалът е горчив… И пак с усмивка се разделям и с този герой, с тази книга. А защо я препоръчвам ли? Защото:

„Българският читател е невеж, но много взискателен“

 

АВТОР: МОНИКА РОЛИНСКА, ORANGE CENTER PARADISE

, , , , ,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *