Още 10 кратки класики, които да прочетете за една вечер

Още 10 кратки класики, които да прочетете за една вечер

септември 7, 2015
Категория: Идеи, Публикации, Ревюта
0 4724 10
Още 10 кратки класики, които да прочетете за една вечер

Още 10 кратки класики, които да прочетете за една вечер

 

Тъй като постът „10 кратки класики, които да прочетете за една вечер“ бе определен от някои читатели като едностранчив, решихме да поправим тази грешка и да направя още един списък, в който присъстват по-малко американски автори. Разбира се, колкото и подобни текста да бъдат написани, темата остава неизчерпаема. Но нови 10 кратки класики никога не са излишни за споменаване, така че ето новите предложения. Преди да пристъпя към тях, предварително обещавам съвсем скоро да се появи списък и с 10 български класики, които да прочетете за една вечер.

 

1. Кучешко сърце, Михаил Булкаков 9789542958611_1

В средата на 20-те години на миналия век съществото Полиграф Полиграфович съществува кротко в съветския строй и съвършено го олицетворява. Той  е плод на лекарски експеримент, който търси ключа към подмладяването. Експериментът е повече от неуспешен – едно бездомно и болно куче е превърнато в пролетарий с бездомна и болна душа. Колко лесно е да се създаде чудовище? А колко лесно е едно цяло общество да се превърне в такова? „Кучешко сърце“ е повест, която е идеална прелюдия или епилог (зависи преди или след ще я прочетете) на „Майстора и Маргарита“.

 

 2. Записки от подземието, Фьодор М. Достоевски zapiski-ot-podzemieto2 (1)

Повестта предшества популярните си братя „Престъпление и наказание”, „Идиот” и „Братя Карамазови”. Това обаче не я прави по-малко ценна и въздействаща. Неизменната тема за анонимния и незначителен човек, който се лута в безсмислието на собственото си съществуване, е нещо, към което Достоевски насочва вниманието ви винаги. Бъдете готови за психологическо изследване на безименения човек, който може да се окажете вие. И бъдете готови за глада за Достоевски, който ще почуствате след „Записки от подземието“. Препоръчвам ви да си оставите „Братя Карамазови“ за финал на читателското приключение. Ще разбете защо.

 

 3. Метаморфозата и други разкази, Франц Кафка met

В този списък не бе предвидено да присъстват разкази, но е недопустимо да не включим в него Кафка. А и с оглед на изброените досега заглавия, той е ествествено продължение. Това са разкази като никои други – абсурдни, мрачни, спокойно изучаващи границите на човешкото съществуване в рамките на безумния свят. И именно заради тази безумност възможно и невъзможно се срещат, за да изпитат героите и да ги поставят на границата на разумното поведение.

 

 4. „Смърт във Венеция“, Томас Ман

Произведение, което често е определяно като „най-доброто, писано на немски език“. Томас Ман е носител на Нобелова награда за литература, а едноименният филм по романа е не по-малко известен от литетурния си първоизточник.

Запознайте се с Ашенбах – мъжът, който отива във Венеция, за да умре. Но преди това да му се случи, животът му ще го изправи пред едно последно влюбване. Което ще се окаже различно от всички останали досега. Настрана от историята, „Смърт във Венеция“ е брилянтно написан текст, който жонглира със символизъм и митология. Такъв, който ще ви омае и потопи в магията на собствените си думи.

 

 5. „Изкуството на войната“, Сун Дзъ izkustvoto-na-vojnata1

Нека отстъпим крачка назад от изследването на човека като отделна единица и да погледнем общото. Да се отпуснем и да се запътим на изток и векове назад във времето. „Изкуството на войната“ е книга за военните стратегии, разделена на 13 глави. Всяка една от тях разглежда един от аспектите на войната. Написана през 6-и век пр.н.е., тя е основа за провеждане на битки столетия по-късно.

Днес тя може да бъде четена и през различна призма. Философията в книгата е универсална и може да бъде приложена в повече аспекти, отколкото можете да предположите. Правилата за водене на битка може да изглеждат прости и буквални, но ако излезем от буквалното значение на „битка“, ще прочетем „Изкуството на войната“ по коренно различен начин.

 

 6. „Хамлет“, Уилям Шекспир hamlet

Изберете правилния момент за Шекспир. Отнесете се към него с цялото уважение, на което сте способни. Четете го с ясното съзнание, че мощта на автора и на произведенията му никога няма да могат да бъдат измерени. Колкото и пъти да прочетете „Хамлет“, той ще е чел вас два пъти повече. Ще знае повече от вас. Ще е мразил повече от вас, ще е обичал повече от вас, ще е бил по-смел от вас, ще е бил по-безрасъден от вас, ще е бил по-мамен от вас, ще е живял повече.

И това най-вероятно ще ви кара да настръхвате всеки път, когато се срещате с него.

 

 7. „Живот назаем“, Ерих Мария Ремарк  jivot-nazaem3

Една жена, белязана от ужаса на Втората световна война, прекарва дните си в санаториум в Швейцария. В нея се влюбва автомобилен състезател, който е прекарал войната във военопленнически лагер. И двамата носят в себе си демони, но се борят с тях в името на любовта, която единствено ги предпазва от смъртта.

Ремарк умее да среща и да разделя героите си с лекотата на неусетния драматизъм. Успява да ги накара да превъзмогнат психическите си травми, за да се изправят наново и да посрещнат душевните такива. Защото няма лично изживяна война, която да може да бъде забравена. Но същото важи и за любовта.

 

 8. „Между действията“, Вирджиния Улф mejdu-dejstvijata1 (1)

Десети и последен роман на Вирджиния Улф, „Между действията“ е публикуван след самоубийството на писателката. Ако решите да четете каквото и да е на Вирджиния Улф, бъдете готови да се срещнете с едни от най-дълбоките и сложно изградени персонажи, с които сте се сблъсквали някога. Те съзерцават света около себе си постоянно и пътуват напред и назад в собственото си съзнание. Улф изгражда мрежа от спомени и предположения за бъдещето, които надскачат всяка първична идея за класически изградена фабула.  „Между действията“ напомня пиеса, съставена от няколко самостоятелни пиеси, обединени в един ден, в едно съзнание, в един герой.

 

 9. „Сияние на жена“, Ромен Гари  

За романа на Гари повече ще ви разкаже ето този цитат, който най-вероятно често сте срещали:

И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен.

 

 10451 градуса по Фаренхайт“, Рей Бредбъри  9789545859861

Това не е класация, а списък и не поставям романът на Бредбъри на последно място. Дори не мога да спра да мисля за него като за една от най-добрите книги, които човек може да прочете някога.

Намирате се в антиутопична реалност. Книгите карат човека да мисли, а това не е желателно в света на „451 градуса по Фаренхайт“. Те са върховното зло, а работата на пожарникарите е не да гасят пожари, а да ги създават, изгаряйки всички налични книги. Главният герой е именно такъв, но у него започват да се появяват съмнения в смисъла и правотата на професията му. По това време съществуват т.нар. хора-книги, като всеки един от тях знае наизуст по една книга. По този начин те съхраняват поне едно от нещата, които Системата се опитва да им отнеме.

Мразя римляните с тяхното status quo — казваше той. — Напълни очите си с чудеса, живей като че ли ще умреш след десет секунди. Опознай света. Той е по-фантастичен, отколкото всяка изфабрикувана мечта, за която си даваш парите. Не искай гаранции, не искай сигурност — такива неща светът не познава. “

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *