Няколко приказки за пораснали деца

Няколко приказки за пораснали деца

октомври 28, 2015
Категория: Публикации
1 3307 9
Няколко приказки за пораснали деца

Няколко приказки за пораснали деца

Наскоро започнах да чета една книга, която трябваше да ми бъде интересна. И това „трябваше“ бе базирано на хубавите ми впечатления от автора, интересната анотация на книгата и енигматичното заглавие. Срещата ми с въпросния писател се осъществи на мой терен, в моето легло, а от дясната ми страна имаше чаша чай. Иначе казано – дадох му всички възможности да изкараме една хубава вечер, но 50 страници по-късно той вече беше екстрадиран на отдалечен рафт в библиотеката, а аз си избирах друга книга.

Тъй като сюжетът, стилът на писане и като цяло смисълът на гореспоменатата книга ми се губеха, исках да си избера такава, в която действието да тече като „по мед и масло“. Исках авторът да ми разказва ли разказва, да ме води из страната на въображението си с лекота и удоволствие. Разбира се, легнах си със „Землемория“ на Урсула Ле Гуин и си реших проблема генерално.

earth

На другата сутрин (след като прекарах няколко великолепни часа в четене на приключенията на Ястреба) осъзнах, че съм имала огромна нужна от приказки. Но не адаптирани и не онези, на които знаеш края. А от такива, които ти даваш усещане за съпричастност към истинско приключение, към мощна война между добро и зло. Такива, в които магията е философия, а смелостта носи пълното си и плътно значение.

Ако имах възможност щях да си построя дървена къща в някоя гора, да си направя магия за малък вечен огън вътре (такъв, който да не ми изгори стените и книгите) и да прекарам зимата там в копманията на следните книги, които определям като приказки за пораснали деца.

На първо място безапелационно, твърдо и вечно – „Хобит“.

F27c_thorins_map_from_the_hobbit

Винаги ще помня първия път, в който прочетох тази книга. Бях в 6 клас, четях я основно вечер, защото през останалото време или бях на училище, или правех нещо, свързано с него. Беше зима, помня, че четях добре завита в леглото и помня как брат ми се сърдеше, защото лампата му пречеше. Но, сериозно, кой може да остави „Хобит“ толкова лесно? Зарежете цялата истерия покрай филмите, които накараха много хора за се чудят „защо книгата е толкова малка“, а филмите цели три. Спомнете си Толкин и историите му във времето, когато ги имаше само между кориците на книгите. Ако това ви се струва твърде далечно, нека ви кажа само това – докато четях „Хобит“ въображението ми работеше на 99%. Представях си всяка дума, всяка планина, всяка крачка на Билбо, всеки трол, всяка опасност. Не вярвах, че съществува по-вълшебна и поглъщаща всичко около себе си книга. И до ден днешен е така.  zem

Както вече споменах – „Землемория“ на Урсула Ле Гуин може да излекува и най-упорития застой у желанието за четене. Историята, светът и героите, които Ле Гуин изгражда, ще ви накарат да забравите за всичко около себе и да искате да четете за Гед и неговага трансформация от наперено и самоуверено момче с магическа сила във вглъбен и мълчалив магьосник, чиято огромна сила е способна както да го спаси, така и да го погуби. Той трябва да овладее вътрешния си свят, за да успее да помогне на хората от външния. И разбира се, на себе си.

„Землемория“ е книга, с която ако не сте се срещали досега… Е, време е да го направите. Тя ще ви отведе на толкова места, ще ви сблъска с пагубни магии и ще ви разкаже приказка, която никога няма да забравите.

Нали знаете, че няма как да пиша за приказки за пораснали деца и да не се спра на Нийл Гейман. Тук подходящите книги не са една или две, но за тук е най-подходяща „Книга за гробището“. В книгата ще се срещнете с Оуен, който живее на изоставено гробище и е отгледан от призраци. Ако не сте чели Гейман досега – обръщам внимание, че всички клишета, обитаващите повечето истории с призраци, тук не важат. Гейман е геният на реално-вълшебното, на страшното и безстрашното, на съвременните приказки, които могат да се четат и от юноши, и от възрастни.  grave

С „Книга за гробището“ определено ще се почувствате отново дете и ще изживеете някои от най-прекрасните мигове от този период. 

Стивън Кинг разказва основно страшни истории. Но преди повече от 20 години разказва на дъщеря си Наоми една приказка, която няма за цел да изправи никого пред страховете му. Вместо това Кинг оплита принцове, магия, добро, зло, дракони, замъци, тъмници в една красива приказка, която ще направи вечерта ви вълшебна. „Очите на дракона“Тази книга не е изпълнена с ужаси, не е онова, което Кинг ви представя в романите си. Тя е написана преди повече от 20 години за едно 13-годишно момиче, което не е можело да заспи и вместо това баща му го отвежда на пътешестве.

 

 

източник на заглавна снимка: http://www.oocities.org/

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *