„Нощта е също слънце“ – ревю

„Нощта е също слънце“ – една любовна история по истински случай от времето на Прехода. Според Божана Апостолова душата на човек има нужда повече от всичко от любов. Освен това тя смята, че трябва да провокираме мисълта си, а не да съществуваме чрез консумация. Тази цел тя е успяла да изпълни в най-новата си книга „Нощта е също слънце“.

В книгата сме свидетели на развитие на една история с много гледни точки, с дълбоки окопи на отношенията и с тежки последици.

Главните герои в книгата са Асен и Силвия. Асен и Силвия са млада влюбена двойка. Асен е художник, а Силвия е учител. В книгата се проследява тяхната история и взаимоотношенията им. Времето – остава най-ярка следа между Асен и Силвия. Времето, което коварно разгромява отношенията им, променя света им, променя и тях двамата, като оставя само любовта им все така устойчива. С разгръщането на книгата разбираме, че с любовта идва и самотата. Божана Апостолова пише романа в тежък за нея момент, когато губи важен човек в живота си. Затова и книгата ѝ е така наситена с емоциите на загуба, тревоги и немощност.

Главните герои живеят в годините на Прехода. С помощта на Силвия, Асен успява да добие популярност чрез изложба на картините си. Успехът му се дължи на факта, че той пресъздава дълбочината на слънцето в душата си и го пренася на картината. Слънцето, което озарява живота му със Силвия. Двамата герои взаимно допълват постиженията на другия. Опитват се да градят кариери един за друг. Политическата среда от времето на прехода дава тон на живота им. Асен вдъхновява Силвия в разговорите между нея и учениците й. Когато двамата решават да се разделят, разбираме, че самотата, която започва да ги обгръща унищожава всичко около тях: желание, цел и мисъл. Така двамата герои със страданието на гърба си продължават да живеят.

Книгата е наситена с много емоции. Съпреживяваме с героите тяхната история. Трудно приемаме техните решения и страдаме с тяхната съдба.