Всяка стара приказка започва с „Имало едно време…”, но моята прави изключение! И това е така, защото всъщност тя все така си е млада! В нея се разказва за едно малко момче, което както в приказката, така и сега все още си е момче, така че може да го срещнете някой път съвсем случайно… Надявам се че, вече ви стана интересно и ще продължите да четете нататък…
И така,
… В един от новите квартали на София живеело и все още живее момченцето Мирко. Той бил първокласник, но и на рождена дата и на ръст бил най-малкия от всичките си съученици. Освен това, той най-бавно се справял с упражненията и задачите в клас. Бил старателен, но бавен като мравка. Затова, повечето от децата все му се присмивали и един ден му измислили прякора „Мравчо”!
Когато същата вечер Мирко се прибрал вкъщи след училище, се оплакал на майка си:
– Мамо, децата днес пак ме обиждаха! Нарекоха ме Мравчо!
– Но Мравчо изобщо не е обидна дума! Знаеш ли колко важна роля в природата имат мравките?
– Не, каква роля? Те са малки и толкова бавно пълзят! Всеки може да ги настъпи просто ей така!…
– Не, не си прав! Ще ти разкажа повече за мравките и сам ще се убедиш!
Тези толкова малки животинки, всъщност са способни да носят най-много товар сравнено със собственото им тегло. И освен това, могат да го правят неуморно от сутрин до вечер! В това отношение ние, хората изобщо не можем да се мерим с тях! … И знаеш ли за какво използват мравките това свое качество? Те събират и прибират най-грижовно всяко зрънце и всяка трохичка паднали или просто изхвърлени от нас – човеците! Не ти ли прилича това на грижа за природата? … Ние можем много да се поучим от работата на мравките и да правим добро като тях!
– Наистина! И аз мисля, че се сетих какво да направя утре в училището!
Благодаря ти, мамо! Ти ми даде страхотна идея, но за сега ще я запазя в тайна!
Майката повдигнала вежди учудено, но след като усетила радостта на сина си, нищо не казала, а решила да го остави сам да се подготви за утрешния ден.
Същата вечер момчето си легнало рано. Искало добре да се наспи и на сутринта да е бодър и изпълнен със сили за целия ден. Защото през този ден учениците щели да отбележат Денят на грижата за природата. Щяло да има почистване на целия район около училището и накрая най-дейните щели да получат награди.
И така, на следващия ден Мирко бил най-старателния доброволец в почистването на градинките и улиците. Той събирал и най-малките боклучета и откъдето минел, след себе си оставял напълно почистен терен! Също като някоя работна мравчица, той не спирал дори за почивка!
И тъй, в края на съревнованието по почистване, дошло времето да се прецени кой колко и какъв боклук е успял да събере. Забелязвате ли важната особеност – не само колко боклук, но и какъв! Всеки ученик носел своя чувал и си мислел, че той се е справил най-добре, но когато дошъл реда на Мирко и той изсипал чувала си пред журито, всички онемели. Толкова много и толкова дребни неща имало, сякаш не едно а много деца са ги събирали от голяма площ за почистване! Така журито единодушно определило Мирко за най-трудолюбивото момче от цялото училище! Директорът излязъл пред всички и наградил Мирко с благодарствена грамота, в която пишело:
„На най-грижовния и най-трудолюбив ученик – защитник на природата!”
А когато щастлив, повече от всеки Мирко показал на всички грамотата – на челно място най-отгоре геройски се усмихвал един малък нарисуван мравчо!
От този ден нататък вече никой не обиждал Мирко! Децата разбрали, че от мравките трябва да се поучим как да бъдем по-добри към природата, също както сторил малкият Мирко! И днес все повече деца следват неговия пример. Аз също! Надявам се и вие да поемете по неговите следи! Само така тази приказка няма да остарее никога, а ще бъде вечно жива и красива заради доброто, което носи!
Автор: Елица Светославова Ганева, 14 години
Разказът „Мравчо“ е един от отличените в конкурса „Моят разказ за доброто“.
3 стихосбирки, с които да изпълните уикенда си
Любопитни факти за Рей Бредбъри
Все още няма коментар.