„Мофонго“ – история за бабата, която ни събира

„Мофонго“ – история за бабата, която ни събира

август 25, 2016
Категория: Публикации, Ревюта
0 1511 4
„Мофонго“ – история за бабата, която ни събира

„Мофонго“ – история за бабата, която ни събира

 „Мофонго“, историята за баба Лола и малкия й внук Себастиян, е една вълнуваща приказка за света през очите на едно малко дете – Себастиян.

Книгата на Сесилия Самартин започва с историята на едно семейство и бедата, която ги е сполетяла –  влошеното здравословно състояние на баба Лола.То допринася за все по-засиленото раздиране на семейството на части. Фамилията се състои от две сестри и един брат – Глория, Габи и Мандо, всеки от които върви по свой собствен път. Тримата не са в добри отношения. Толкова са се отдалечили един от друг, че техните деца дори не се познават. Когато баба Лола попада в болница и нейните деца са принудени да прекарат време заедно насила тя вижда, че те са изгубили любовта и уважението един към друг. Тя вижда, че въпреки че семейството й е изправено пред трудности, те не искат да пренебрегнат старите раздори и кавги. Тя ги вижда заедно в една стая заради нея за първи път от много години насам. Разбирайки, че нищо не би ги накарало да се помирят, тя си поставя за цел да сплоти семейството си. Решена, че й е даден последен шанс да върне обичта в своето семейство баба Лола запретва ръкави. От баба, която живее тихо и скромно, тя се превръща в огнена дама, чиято единствена цел е да влудява децата си и да ги кара да се замислят за преживените тревоги и как да преглътнат отчаянието.

10179235Основен свидетел и разказвач  в „Мофонго“ е малкият Себастиян, който изпитва най-силна връзка с баба си и се наслаждава на нейните неделни вечери, екстравагантни прически и разкази за историята на семейството. През очите на Себастиян ставаме свидетели на една дълга история на възникнали приятелства, любов и откриване на нови семейни традиции.

Книгата е наситена с много тъга, защото разбираме, че Себастиян има порок на сърцето, което му пречи да бъде силен като другите деца, не може да играе заедно с тях и денят му се различава коренно от другите. Въпреки това, той разглежда света с неговия непринуден поглед и ни позволява да видим живота си по друг начин. Да изпитваме радост от случайните семейни събирания, от дългите разговори за случки от историята на семейството, да изпитаме желание да се гордеем с това, което имаме.

Книгата разгръща забравените истории от младините на баба Лола, как се е запознала с дядо Рамиро, от къде идват корените на семейството, как се е научила да готви. Тя успява да предаде всеки оттенък от спомените си на семейството си и най-вече на малкия Себастиян, който освен, че й верен помощник в кухнята е и най-голямемият й почитател.

 

 

, , , , ,

Скромен човек, който търси добротата в себеподобни. Изумяващ се от хаоса и злобата в човешките отношения. Не харесвам прекомерната употреба на заучени фрази например като „Ще изчакате“ и „Нека ни е зле“. Удивявам се на хора, които успяват да са смели и да не престават да се борят. Обичам да пътувам в страни, които са ме впечатлявали по някакъв начин. Когато нямам достатъчно пари пътувам в света на книгите.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *