Честит ни първи март! Честита Баба Марта!

„Пролетните празници и обичаи започват с месец март, когато цялата природа, растения и животни се събуждат за нов живот. В своя многовековен опит народът ни е доловил значението на този месец, от който зависи бъдещата реколта. В народните представи март се свързва с плодоносните свойства на женската природа, което намира отражение и в женското име на месеца. Всички обреди и обичаи през месец март са подчинени на идеята за възкръсването на природата. От друга страна, затоплянето на времето се свързва и с появата на вредоносни сили за хората и реколтата.“ (Шарланова 2010: 60)

Този цитат взехме назаем от книгата „Български традиционни празници и обичаи“, където е описан целият български празничен календар ден по ден.

С идването на пролетта решихме да отделим малко време на българските традиции. България е наситена с много регионални обичаи, някои от които са станали толкова популярни, че са се превърнали в национални празници. Други като Баба Марта са общонационални по своята значимост и история. Идването на природата празнуваме през март, месеца на жената и месеца на възраждането на кръговрата на природата.

В книгата „Български традиционни празници и обичаи“, д-р Валентина Шарланова е отделила внимание на всеки ден от празничния календар, като е включила пояснения за историята на празника. В книгата има илюстрации и обяснения за изпълнението на всеки празник.

Друга подходяща книга по темата е: „Български обичаи и ритуали“ на  Лилия Старева.  В нея, както показва заглавието, са включени ритуали, обредни практики и забрани, вярвания и предсказания, магии, заклинания, благословии и молитви. Книгата е разделена на четири части, всяка тематично обвързана.

„Български народни обичаи и вярвания“ на Рачо Славейков –  в  книгата са описани много обичаи и вярвания, които дори са разгледани с много подробно описание. Начинът, по който е написана книгата, наподобява разкази на старото поколение, запазили традициите в спомените си. И тази книга също е разделена тематично на: „Народни обичаи“, „Обичаи за семейния живот“, „Народни вярвания“, „Народен календар“, „Народна астрономия“ и „Народна метеорология“.

Съвсем на скоро излезе сборник с фолклорни текстове на издателство „Изток-Запад“ – „Змей, змеица, ламя и хала“. В книгата са разделени фолклорни текстове на споменатите митични персонажи в българските приказки и предания. По важно за книгата е да кажем, че тук се разбиват митологичните представи чрез подробен анализ на персонажите.

Последен, но не и по значение в днешния списък с книги добавяме и трудът на Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ“ и „Оптимистична теория на нашия народ“. И двата тома предлагат дълбок прочит на българската народопсихолия. Книгата не е толкова обвързана с празниците, ами по-скоро пътя на празниците към българското семейство. Творчеството му дава богата информация използвана в социологията посветена на българското общество. Двата тома представят български културен живот чрез дълбоки аналитични разсъждения.