„Любовникът“ на Маргьорит Дюрас

Отдавна искам да ви разкажа за „Любовникът“ на Маргьорит Дюрас. А няма по-добър повод за това от новото издание на романа с твърди корици.

Едно телефонно обаждане извиква в съзнанието на писателката Маргьорит Дюрас спомена за нейното детство и за страстния му край. Тя усеща порив за съхраняването на тази история между кориците на роман и се връща десетилетия назад във времето, когато е на 15 години и половина и живее във френска колония в Индокитай заедно с майка си и двамата си братя.

Във времето, когато среща китаеца, който променя детското й лице изцяло и завинаги. И променя света й. Въпреки че любовната връзка между Маргьорит и близо двадесет години по-възрастния от нея китаец е разрушителна и забранена, нейната страст и мощ се оказват по-силни. Единствено бързият ход на живота се оказва онова, който може да сложи нейния край и на седемнадесет годишна възраст Дюрас се връща във Франция, а богатият китаец се жени и заживява живота, който обществото го задължава.

Романът „Любовникът“ излиза през 1984 година, когато  главният му герой – китаецът – е още жив. Именно поводът за написването е осъществената телефонна връзка между Маргьорит и него. Какво се случва? ,,Ще те обичам до самата смърт’’, казва той все още жив. Все още обичайки я. А тя, спомнила си (може би) изведнъж за този мъж, когото тялото й е помнило цял живот, си спомня и за Сайгон, за майка си, за братята си, за себе си. Спомня си ги така, сякаш е било вчера. И решава да го разкаже днес.

Това е реалната история на едно ранно влюбване, което продължава цял живот. Още в началото на романа се усеща една тъга, която самата авторка по-нататък в романа обяснява, че я съпътства винаги.

„Да ви кажа аз съм на петнадесет години и половина.

Плаване с шлеп по Меконг’“.

След няколко страници обаче ,“аз“ се превръща в ,“тя“’, в „момичето“. Всичко, което се случва, започва да се случва на него, а авторката заема позицията на разказвач, на страничен наблюдател, който внимателно описва случващото се. След това „момичето’’ отново се превръща в „аз“ Всъщност, „аз“ присъства през цялото време, но на части – ту изцяло разказващо историята, ту участвайки в нея частично. С течение на действието читателят свиква и почти не забелязва смяната на лицата. По-нататък в текста ще наричаме героинята на романа момичето.

„Любовникът“  разказва повече и за семейството на момичето – за двамата братя и майката, хвърля повече светлина върху личните им истории и това какво се случва с тях в края на краищата. Романът е написан тогава, когато и майката, и двамата братя на момичето вече не са между живите и  разсъжденията за тях изглеждат многократно обмисляни и обосновани. Дюрас разказва живота и настоящето си като част от цялото на нейния живот. А нейното съществуване като жена започва от момента, в който среща китаеца.

„Много рано в живота ми стана твърде късно.“

Неслучайно „Любовникът“ на Дюрас получава наградата „Гонкур“ през 1984 година. Личната история на писателката вълнува не само с необикновения любовен елемент, но и с начина, по който петнайсетгодишната й героиня успява да премине през стените, които се изпречват на пътя й. Детството на момичето е обезличено в името на преждевременното порастване – физическо и душевно. Любовница на китаеца, майка и защитник на малкото си братче, човек, поел финансовата отоговорност за семейството си, момичето е свикнало с тъгата, която я съпътства от години. Но ако се загледаме по-дълбоко в тази тъга, ще открием една рано натрупана мъдрост и съотвено – печал.