Книжарите работиха упорито и неуморно цял декември месец. Почти нямаха време за четене, но въпреки това не можаха да се сдържат и вместо да спят прекарваха нощите си в компанията на любимите си нови книги. Ето и кои са те:
Любимите нови книги на книжаря – месец декември
Под красивата и спокойна корица на „Ороци“ се крият мислите на Теодора Димова. Сборникът съдържа нейни есета, които са на разнообразна тематика, но обедидени от едно – здравия разум, стабилната и адекватна гледна точка и красивия език.
Харесваме много Теодора Димова. Винаги сме. Затова „Ороци“ е едно най-хубавите книжни събития, които ни се случиха в края на миналата година.
Хенри Милър, „Разпятие в розово“
Провокатив трилогия, която е част от абсолютно задължителния списък с литературата на 20-и век. Луксозното издание ще ви изкуши и съблазни, а Милър ще ви подлуди в рамките на Sexus, Nexus и Plexus.
Уилям Фокнър, „Златна колекция“ 
Изданието има своите очевидни плюсове, които започват с очевидния факт – ТОВА Е КНИГА НА ФОКНЪР. Той е един от най-великите и значими американски писатели. Новелите и разказите му съдържат всичко, което един интелигентен читател може да очаква от литературно произведение. Настоящото издание включва новелите „Провинцията“, „Селището“, „Пустошта“, „Разорената земя“, „Междинната земя“ и „Отвъд“. Преводите са на Кръстан Дянков и Венцислав Божилов. Оттук нататък ситуацията може да се развие по два начина:
– не сте чели Фокнър и започвате да го четете
– чели сте Фокнър и започвате да го препрочитате
Единственият минус, който също е очевиден дори за тотално незапознатите с американския писател, е качеството на изданието. Прекрасно е, че „Златна колекция“ е отпечатана на хубава бяла хартия, но меките корици са прекалено евтина дреха за такова кралско съдържание. Независимо, че твърдите корици биха направили цената на книгата по-висока, това е най-естественото очакване на читателя. Меките корици в този случай са неудобно и некрасиво решение. Самата корица също не е особено адекватна и е по-скоро несъобразена със съдържанието. Или пък е тотално измиване на ръце.
Книжарите очакваха тази книга и дълго и фасцинирано. Особено дамите книжари. Те прегърнаха Дона Тарт и, все още развълнувани от последната си среща с нея, се отдадоха на поредната книжна афера с нея.
„Малкият приятел“ е вторият роман на Тарт, макар у нас да излиза последен. Писателката отделя по 10 години за написването на всяка от книгите си и на този етап светът не разполага с повече нейни романи. Четете тази книга търпеливо и внимателно, защото в идните 7-8 години не ви очаква нищо ново на писателката.
Пиер Мейлак, „Когато изпратим деня“
Харизматичният малтийски писател Пиер Мейлак гостува в София през месец декември. Срещна се със свои читатели и (вече) приятели и обиколи най-интересните литературни места в София.
Разказите му са страхотен начин да рекалксирате вечер. Ще ви усмихнат, замислят, може би натъжат. И ще искате да четете още от него.
Джошуа Ферис, „И тогава стигнахме края“
– И знам, че може би е малко странно, дето съм ти купил книга – продължи Том. Тук никой на никого не купува книги.
Един забавен и свеж роман за онези, които мразят работата си в офиса или за онези, които желаят да им се посмеят. „И тогава стигнахме края“ ви пренася в офиса на американска рекламна агенция, която е пълна с отегчени, луди, тъжни и цветни хора. С техните разговори, проблеми, грешки и уволнения.
Романът е част от поредицата „Отвъд“ на изд. Жанет 45, която следим с удоволствие. Намираме книгата за една от малкото „лесни“ от серията. Разбирайте го, както пожелаете, но не се притеснявайте да препоръчате книгата, както на по-интелигентните си приятели, които искат да се позабавляват, така и на онези, които се плашат от четенето.
Дейвид Еваниър, „Уди. Биография“
Уди Алън е една от иконите на съвременната поп-култура. Всички, които разбират от кино, са гледали неговите филм. Всички, които искат да разбират от кино, но са пълни лаици – също. Житейската му история е колоритна като него самия и заслужава няколко дни от живота ви. След това ще изживеете наново желанието да гледате поне няколко от филмите му или да попълните пропуските си с онези, които все още не сте гледали.
Жауме Кабре, „Изповядвам“
Тази книга наистина впечатли един от най-претенциозните ни колеги. Романът на Кабре безспорно е един от най-добрите европейски романи, писани последните 20 години. Мащабността му е забележителна.
„Изповядвам“ е построен от 1000 страници, които ви водят през европейската история от Инквизицията до ужасите на Аушвиц през погледа на един човек, който всъщност се обяснява в любов на любимата си. И освен на нея мимоходом се обяснява в любов и на европейските си корени и култура.
Харуки Мураками, „Мъже без жени“
За този сборник с разкази ви разказахме неотдавна, но все пак искаме да ви напомним за него. В „Мъже без жени“ не става дума за мъже без жени. Поне не съвсем. Във всеки един от разказите героите имат известни психологически и сексуални взаимоотношения с различни дами, но те са далеч от рамките на логичното и нормалното. Досегашните почитатели на Мураками знаят, че винаги трябва да очакват от него герои, които ще ги изненадат с всичко – от навиците си и начина си на говорене, до нещата, които им се случват.
ФОТОГРАФ: ПЕТЪР ХАДЖИКОЛЕВ
Други статии
Все още няма коментар.