Любими цитати от „Калуня-каля“

„Калуня-каля“ се превърна в един от най-четените български романи, издавани през последните няколко години. Забравената книга на Георги Божинов се прероди благодарение на случайност и късмет. И на писателя Деян Енев. Искрено ще се радваме тези цитати цитати от „Калуня-каля“ да събудят интереса ви към нея. Романът е брилянтен и ще се убедите в това.

„Калуньо обичаше това място, точно това място. То даваше  простор на душата му, отваряше я за целия свят и я пълнеше със спокойно ликуване. Винаги когато идваше насам и спираше тук, за да погледне към безкрая на света – вярваше, че няма да умре никога.“

„Дяволска жена… – помисли си Калуньо. – Дяволска жена. Да се чудиш откъде да я похванеш, как да я подхванеш.  Шейтан жена. Азгънлия жена. Огнена…“

„Че по-добре правоверното мюсюлманстно да си наляга парцалите на голите меса и да си гледа работата и до. Своята работа, не чуждата. За чуждата всякогаш се намират мераклии.“

„На борба съд няма и никой няма да те пита на колко си години“

„Ето, – каза си Калуньо, – може да има войни и размирици, може свет да гине. А трева винаги ще расте. Всяка пролет ще покарва наново, и като избуи за коса – косата ще тръгва из нея. А с човеците… не е ли така и с човеците? Подрастват, избуят, после мине някоя коса и ги повали. А след туй покарват други; за да чакат и те косата си…“

„Домът е топъл вир. Гмурнеш се, когато навън реже остър вятър.“

„Защото всяка пролет донася нещо – и нещо отнася.“

„- Нема какво да се отплащаш, беим. Аз казах. Нека отплатата да бъде мир.“

„Сега започваше нещо, което тя не знаеше и не разбираше. Той отиваше и се връщаше. Като кон, вързан на кол да пасе. И кол беше тя. А ето, нещо бе станало сега с въжето, с кола или с коня… И тя се усети сама, за пръв път напълно сама, в тоя студен свет…“

„Всичко идва и си отива на тоя свет, все едно и също, хубаво и лошо, всякога едно и също. Светът се повтаря и си прилича – с хубавото и лошото.“

„На човек не му тряба малко. Човек не може с малко. На човек му тряба много. Не само коса и кукувица, не само зелена трева и синьо небе. На човек му тряба всичко. Тряба му цял свят – за да бъде човек.”