Луис О’Нийл и светът на „Завинаги само твоя“

„Идеята за книгата дойде през 2011 година. Времето беше ужасно и аз бях затворена в Старбъкс с чаша чай, чакайки движението на метрото да бъде възстановено. Бях гладна и не спирах да гледам тортите във витрината, но не се чувствах способна да изям една. Страдах от анорексия от 15-годишна и откакто живеех в Ню Йорк тя се беше върнала, карайки теглото ми да пада рязко. Помня как се чувствах уморена и исках просто да ида и да изям тази торта, когато в главата ми се появи образа на момиче, стоящо по бански пред целия клас. Жена с бръсната глава ограждаше с червен маркер нейните „несъвършенства“, а момичетата в класа повтаряха „Дебела. Дебела. Дебела“. Грабнах тефтера си и в продължение на час водих записки. Не ги използвах цяла една година, докато не се върнах в Ирландия. Исках да напиша роман, който да описва напрежението, което момичетата изпитват, за да срещнат конкретен естетически стандарт, както и всички други патриархални глупости, които са така разпространени в обществото ни.“ – Луис О’Нийл

Бъдещето. Промени са довели до промяната на света и само няколко нации са оцелели. Това е всичко, което знаем, тъй като светът на разказвача ни е прекалено ограничен. Това, което знаем със сигурност, е, че в даден момент човечеството спира да ражда момичета. Вместо това жените се създават по изкуствен начин, който подсигурява най-важното им качество – това да са красиви. 

Евите, както са наречени в книгата, живеят в изолация в т.нар. Училище докато не навършат 16 години. Там всяко тяхно действие се следи стриктно, а часовете, които посещават, са прости: физкултура и диети. Това е всичко, което им е необходимо, за да направят по-добро впечатление на мъжете. В края на последната година в Училището момчетата, наречени Наследниците, идват, за да изберат най-добрите от тях. Вариантите за евите са три: да станат компаньонки, конкубинки или целомъдрени. Компаньонките са тези, които имат право на семейство и могат да родят синове на Наследниците – най-светлото бъдеще, което могат да си представят. След като периода им на раждаемост свърши, те са освобождават от тази „длъжност“. Конкубинките са използвани само за удоволствие, затова и могат да живеят малко по-дълго. Целомъдрените са възпитателките в Училището – момичетата, които никой не е пожелал. Те се грижат за Училището и нямат право да го напускат. 

Срещаме главната ни героиня фрида в последната година в Училището. Използването на малки букви за женските имена е абсолютно умишлено, за да се подчертае колко незначителна е тяхната роля. Историята е разказана от гледната точка на фрида и описва последните няколко месеца преди да дойдат Наследниците. Ежедневието на евите е просто – поддържане на красотата и надпревара коя е най-красива. 

Тук срещаме и изабел – бившата номер 1, която започва да руши живота си като се отдава на храната (най-големия враг на евите). 

И макар светът да се е променил, много други неща не са: момичетата не се подкрепят, а постоянно се надпреварват коя е по-добра от другите. Не за работа или за по-добър социален статус, а за момчетата. 

Луис О’Нийл създава един свят, чиято връзка с нашия е доста тясна. И за разлика от много други тийн истории, главната героиня не може да промени нищо от случващото се. 

Авторът ни предлага една трогателна и същевременно с това ужасяваща история, които гарантираме ще се хареса на младите читатели. Една история, която наистина те кара да се замислиш за времето, в което живеем. Една история, която те кара да се питаш дали такова общество наистина е възможно. 

Луис О’Нийл е родена през 1985г. и „Завинаги само твоя“ е нейният дебютен роман. 

Издава: Orange Books

Цена: 14,90лв