Един от най-готините и свежи нови романи в Orange Center е „Летящата планета“ от Александър Ненов. Научно-фантастичен, завладяващ и ударен. Време е да му обърнете внимание! За да се убедите в думите ми, прочетете откъс от него.
Дейвид Ленард беше Генерален секретар на ООН близо 20 години и непрекъснато му се налагаше да взима радикални решения, които не се харесваха на голяма част от населението на Земята. И все пак мнението на масите беше важно за него. Той обичаше да им се харесва и неговата мисия, визия и ценности да се разпространяват от уста на уста. Бе създал пропаганден апарат, също както го бяха направили в начало на XX век в Германия. Всичко, в което искаше хората да вярват, той подготвяше като опорни точки, а пропагандният апарат, посредством интернет и медиите, доставяше на малки порции информация за наближаващата екологична катастрофа. Когато плашиш хората, мислеше си той, винаги можеш да разчиташ страхът им да бъде обърнат в подкрепа на крайни мерки. Опонентите му публично го предизвикваха да ги затвори в затвор, да ги екзекутира или да упражни върху тях някакво насилие, но той не се поддаваше на техните провокации. Дейвид, макар и екстремист в екологичните си идеи, ненавиждаше насилието. Бе предложен като секретар на ООН от своите съпартийци с идеята да го настанят на този безсмислен пост, за да се отърват от неудобния и труден за управление еколог. Но това само показваше колко малко го познават, а и че всички го бяха подценили. Възкачил се веднъж на най-високия пост на една тромава и практически лишена от права организация, той започна да я реформира с бързи темпове. Успя да убеди всички, че ООН вече няма за цел да пази хората от войни, а планетата и човечеството от самоунищожение. Промените дадоха на ООН власт да приема конвенции със задължителен характер към страните членки. Така думата на Дейвид се чуваше от всяко правителство по света. Приетите мерки още в самото начало бяха повече от логични и минаваха на одобрение през регионалните парламенти. Началните мерки включваха драстично намаляване на въглеродните емисии, забрана на ядрената енергетика и преустановяване на работата на всички ядрени реактори, независимо от тяхната насоченост. Също забрана за добив на невъзобновяеми ресурси и още десетки други, привидно безобидни забрани. Всичко останало свърши пропагандният апарат.
Основна цел на Дейвид беше населението на планетата да разбере, че забраните са важни, но и хората сами можеха да окажат натиск върху промяната. Той инвестира огромни ресурси в това да ги научи кое е приемливо и кое не е. Така например, заклеймяването на гражданските полети заради тежкия екологичен отпечатък, който имаха, постави авиокомпаниите в ситуация да се борят за всеки пътник. Много от тях намалиха полетите си с пъти, а повечето фалираха.
Ваксините бяха премахнати от всички държави. Всички лекарства, различни от билките и хомеопатичните препарати, получиха щампата „НЕПРИЕМЛИВИ”, както и трансплантациите, химио- и лъчетерапията.
Постепенно светът, който бе свикнал на определен стандарт на живот и с редица дейности и уреди, приети за даденост, се научи да живее в ограничения. Не чрез насилие, не чрез репресии, дори не чрез закони, а чрез всяване на страх и изграждане на нови ценности на неприемливост към всичко, противоречащо на естествените природни принципи. Така, както преди време беше създадена нетърпимост към различните религии, различни етноси и цветове на кожата, сега се създаваше разделение, в което имаше една свята кауза – спасяване на планетата с цената на всичко. А това, което противоречеше на тази единствена цел бе неприемливо.
Положението сега бе по-различно. На Ленард му се налагаше да вземе решение, което не отговаряше на собствените му представи. Трябваше да действа бързо и решително за проблем, с който не бе запознат и да даде зелена светлина на хора, които не харесва. „Зелена“ светлина за един пагубен за природата проект. Каква ирония.
Но можеше ли да откаже? Нима имаше как да скрие една летяща планета, която допреди минути е летяла покрай Земята? Сигурно интернет вече е пълен с видеоклипове на любители, заснели планетата с не по-лошо качеството от снимките на Луната. Самите хора щяха да се питат какво става. Щяха да питат ООН какви мерки е взела. Щяха да започнат да измислят нови и нови конспиративни идеи, включително да възродят мита, че хората биха могли да се заселят на други места в Космоса. Да, има планети, които могат да бъдат колонизирани. Това нямаше как да стане на практика, дори според експертите, но бе достатъчно, за да разклати доверието във властта и да срине добре поддържаната идея, че има една-единствена планета и няма план Б.
– Ще летите под флага на ООН. Ще получите всички необходими технически съоръжения, от които имате нужда – пари, космодруми, комуникации, медийно отразяване, най-добрите експерти, които пожелаете, включително и оръжия. В замяна на борда на… – той се замисли и осъзна, че няма представа как възнамеряват да стигнат там – …това, с което ще пътувате, искам да има представител на Зелените, който ние ще посочим, а вие ще трябва да обучите преди излитането. Ако ще има контакт с чужда цивилизация, той трябва да бъде осъществен от легитимен представител на Земята в лицето на ООН. Ние имаме разработен план за „първи контакт“ още от края на XX век. Ще го актуализираме и ще го пуснем в действие, за което ще ни съдействате.
Андромеда пое дъх сякаш се кани да каже нещо, но Генералният секретар продължи бързо, като ѝ отне възможността да го прекъсне.
– И преди да сте отказали или отново да се правите на по-силна, трябва да знаете и какво ви очаква, ако откажете. Вие и вашите приятели ще бъдете заменени от друг екип, който ще реализира полета, а цялата ви техника ще бъде иззета в полза на Планетата. Също така, в случай на проблем от ваша страна, имаме и план да информираме всички медии, че това, което са наблюдавали хората, тази странна прелитаща планета, е опасен експеримент, провеждан от учени-терористи с цел дестабилизация на реда и унищожаване на планетата ни.
– А защо не направите направо второто? – озъби му се Андромеда.
Дейвид се усмихна бавно, облизвайки устни, сякаш знае нещо, което явно никой друг не знае и остана така усмихнат и загледан в учените още няколко секунди, за да се наслади на надмощието си. Той наистина бе добър политик, помисли си.
– Защото, скъпа Анди, ние имаме насреща си планета, която явно се управлява от разумни същества. Ако това е така, а не е просто някакъв природен феномен, за който дори и вие не знаете, сме длъжни да се свържем с тях и да разберем намеренията им. Ако не го направим ние, най-вероятно те ще го направят и тогава няма да имаме контрол над ситуацията. Атаката е най-добрата защита, е казал някога генерал-майор Карл фон Клаузевиц. И ние ще играем по този начин. Действайте!
Дейвид стана и излезе през вратата, намираща се зад бюрото му, като остави учените без право на избор. Изборът вече бе направен. От него.
Други статии
Все още няма коментар.