Признавам, че „Лабиринтът“ първоначално не ми направи впечатление. Историята ме привлече чак след като видях трейлъра на филма. Затова си поставих за цел да я прочета преди 19 септември – датата, на която излиза екранизацията.

Светът, който Джеймс Дашнър изгражда, е интересен, но мрачен и страшен. Действието се развива в така нареченото Езеро – място, обградено от лабиринт, в центъра на което има шахта, от която всеки месец пристига нов обитател. По този начин се запознаваме с главния герой Томас, който, гарантирам ви, ще харесате още от първата страница. Както всички други, и той не помни нищо от предишния си живот. Макар в началото да е объркан, скоро Томас започва да се вписва в обществото на Езерото. Няма как да не ви допадне – той е смел, умен и решителен. 

Постепенно в историята се въвеждат и други персонажи – всичките момчета на юношеска възраст. Тяхната обща цел е да намерят изход от лабиринта, където нощем обикалят скръбниците – ужасни полумеханични чудовища, които неведнъж за убивали езерните. Единственият женски персонаж е Тереза, чието присъствие плаши всички обитатели. И има защо – тя им носи послания, които те не искат да чуят и които ще направят мисията им още по-трудна.

В романа има много приключения и опасни ситуации, които често ме караха да настръхвам и да се моля за оцеляването на героите. В най-трудните ситуации е показано и приятелството, зародило се между персонажите, което може да ви трогне до сълзи. 

С нетърпение очаквам филма, за който имам доста високи очаквания… и искрено се надявам да не бъда разочарована. Горещо препоръчвам книгата. Надявам се и на вас да ви хареса.

Издава: Бард