Всеки път, когато отворим детска книжка с приказки, преживяването е като потапяне в един чудат и магичен свят, в който не съществуват невъзможни неща. Но също колкото е вълшебен, този свят е и мистериозен – скрил в себе си толкова много неща, които може би никога няма да разберем.
Послания, които едни откриват от първото четене, други чак когато преживеят впечатленията на героите от първо лице. Вдъхновение, почерпено от хора, които са живели много преди нас. Уроци, които предават народната мъдрост. А може би и немалко лични човешки тайни?
Виж още: Кои приказки да четем на децата?
Всички тези скрити елементи от приказките, които невинаги се забелязват на пръв поглед, позволяват те да бъдат интерпретирани по различни начини. Но когато четем с децата, трудно можем да избегнем въпросите, които неминуемо възникват в детското съзнание.
Затова, за да предадем посланията от приказките по-успешно, е важно да познаваме историята, която се крие зад детските разкази. Кои от тях са запазили в себе си частица от българската народопсихология и мъдростта на хората преди нас и кои са приказките, родени от въображението на само един писател?
Днес надникваме по-дълбоко в историята зад историите – кой е създал някои от най-обичаните ни приказки, как това се отразява на съдържанието им и какво друго интересно да знаем за тях.
Какви са основните видове приказки?
На пръв поглед всички приказки си приличат – те са кратки разкази с лесни за проследяване сюжети и обикновено завършващи с поука или със забавен край. В тях героите най-често са събирателни образи на големи групи хора с хиперболизирани характери. А нерядко и присъства някакъв магически елемент, който прави действието още по-увлекателно.
Но в действителност приказките се различават по много свои черти. Едни са създадени от народа, други – вдъхновени от историите, предавани от уста на уста, и трети, които са напълно плод на въображението на авторите на детски книги.
За да отличим общите черти между всеки тип приказки, трябва да научим и техните разлики. Затова и те запознаваме с трите основни типа приказки според начина им на създаване.
Народни приказки
За народните приказки знаем най-много, но и същевременно най-малко. Те са били предавани от уста на уста в продължение на множество поколения, допълвани и украсявани при всеки нов преразказ.
Невъзможно е да се определи кой е бил авторът им и кой е бил първият път, в който те са били разказвани, но и също толкова невъзможно е да се определи кой е техният краен вариант, защото и до днес те търпят промени.
Във всеки край, а и вероятно във всеки дом, се разказва малко по-различна версия на приказките. Същевременно дори не може да се посочат кои са най-популярните български детски приказки, след като те са различни, заради културните различия между районите и хората, които живеят в тях.
Често народните приказки са богати на диалектични и архаични думи, които са се запазили от преразказите от миналото. Чрез тях, а и чрез описаните в приказките народни обичаи и бит, децата научават повече за прадедите си и за техния начин на живот.
Авторизирани приказки
Този тип творби са запазили много елементи от народните приказки, но са претърпели обработка от страна на писател. Затова и често биват наричани „преразказани приказки“. Обикновено при преработката им те са били допълвани и усъвършенствани, така че да бъдат по-лесно разбираеми за децата в днешно време.
В тях присъства познатото развитие на действието от популярните приказки, но са премахнати част от остарелите думи. Често в процеса на преразказването обаче авторът допълва историята с нови случки и описания.
Авторови приказки
На този вид приказки ще обърнем най-голямо внимание, след като именно този тип истории са били сътворени от въображението на писател.
При тях цялото действие е съставено от един автор – обикновено писател на детски книжки. Нерядко вдъхновението за тези разкази идва от народните приказки и фолклора. А не са малко и авторите, които избират напълно да имитират типичното звучене и усещане от народните приказки.
Този тип детски разкази са творчески оригинални и биха били открити само в една тяхна версия. Същевременно обаче често историите, създадени от писатели, стават толкова харесвани, че могат да се превърнат в причина за вдъхновението на други творци.
Известни автори, писали по въображение
Кои автори са дарили децата с нови интересни приказки? Кои са онези техни произведения, които са изцяло дело на тяхното въображение? Такива примери се срещат както у нас, така и във всяка точка на света. Но след като разнообразието е особено голямо, насочваме вниманието ти към някои от най-популярните имена сред тях.
Сред българските приказки, които четем и обичаме днес, попадат множество заглавия, разработени, благодарение на някои от най-даровитите умове сред писателите у нас. Ето и кои са част от тях.
Ран Босилек
Той е един от най-популярните автори на приказки, отговорен за създаването на много от детските книжки у нас. Сред неговите произведения попадат както авторизирани приказки, така и такива, напълно произтекли от неговото въображение.
Неговото творчество е толкова богато, че сред заглавията, под които стои неговото име, се отличават и азиатски приказки. Тях Ран Босилек е превел и преработил, за да бъдат разбираеми и интересни за децата тук. Сред най-известните му истории са тези за веселата група Патиланци, но немалко са приказките му за Кума Лиса, Кумчо Вълчо и Баба Меца.
Елин Пелин
Още един от авторите, които няколко поколения ще помнят като един от гениите на българските приказки. Освен с многобройните разкази, произтекли от неговото перо, той е известен и с първия български фантастичен роман за деца в две части – „Ян Бибиян“, „Невероятни приключения на едно хлапе“ и „Ян Бибиян на Луната”.
Ангел Каралийчев
Житената питка или Тошко Африкански са по-емблематични герои на Ангел Каралийчев? Трудно е да се посочи, след като авторът така майсторски изгражда запомнящи се персонажи, които и малки, и големи обикват от първия прочит.
Валери Петров
Позната на всички е детската книжка „Пет приказки“, появила се от въображението на Валери Петров. Тя и толкова много други негови произведения се отличават с красотата на изказа си. До такава степен, че те успяват да спечелят на автора името „мъдрецът с детското сърце“.
Георги Райчев
„Любим, мъдър и сладкодумен разказвач“ – така Ран Босилек описва Георги Райчев и неговите приказки. Вдъхновени от разказите от фолклора, но пренасящи в себе си необятния свят, роден от въображението на автора.
Леда Милева
Преводач, автор и дъщеря на знаменития Гео Милев, Леда Милева също заслужава мястото си в списъка на големите български писатели на приказки. На нея дължим римуваната приказка, превърнала се в любима песен „Зайченцето бяло“.
Авторови приказки от чужбина
Подобно на авторите в България, класиците в чужбина също многократно са черпели вдъхновение от приказките, предавани от ухо на ухо в тяхната родина. А немалко са и тези, които са посветили живота си на това да запишат възможно най-много приказки, за да ги запазят за следващите поколения.
Братя Грим, Шарл Перо и Лафонтен търсят вдъхновение от разказвачите на народа и увековечават приказките, които днес познаваме и обичаме като „Червената шапчица“, „Пепеляшка“, „Хензел и Гретел“ и много други.
Един от най-известните автори, създал своите творби изцяло по въображение, е Ханс Кристиан Андерсен.
Накрая на историята обаче приказката си е приказка. Всяка има с какво да научи децата и всяка обещава възможност за пътуване из нови вълнуващи светове. Затова и си заслужава да позволиш на детето у дома да се запознае с всяко от по-големите заглавия. А то само ще си избере любимо сред тях.
Ако искаш да дадеш възможност на малчугана да направи именно това, препращаме те към предложенията на книжарница Orange за приказки и легенди. Те събират на едно място редица от любимите заглавия, но и такива, с които ще се срещнеш за първи път.
Каква е ролята на златото в народните приказки?
Скритите съкровища на Orange Books
Все още няма коментар.