Книжарят препоръчва: „Камъните падат, всички умират“

Книжарят препоръчва: „Камъните падат, всички умират“

октомври 23, 2017
Категория: Публикации
0 1529 2
Книжарят препоръчва: „Камъните падат, всички умират“

Книжарят препоръчва: „Камъните падат, всички умират“

Ако трябва да бъда напълно честна, първоначално книгата  на Линдзи Рибар ме притегли към себе си с името си – „Камъните падат, всички умират“. Що за шантаво заглавие, нали? А непосредствено след това и с прекрасната корица на Живко Петров, осъществена благодарение на Orange Books. И накрая – анотацията, разбира се. Не че това не е обичайният ред, с който ме печелят книгите, но при някои това е особено отчетливо. Освен това се оказва, че не само заглавието е шантаво – в анотацията ни бива съобщено, че семейство Куик умеят да крадат. Крадат чувства, мисли, спомени… и има някаква Скала, която ще се срути, ако семейството не изпълнява ритуала на триадата. Как да не пожелае човек да разбере повече?

1198698-bigthumbnailЕ, аз не се стърпях и веднага, щом беше пусната по книжарниците, „Камъните падат, всички умират“ озова в ръцете ми, разтворих я и… след това страниците продължиха да се разлистват сякаш сами, желаейки да ми разкрият съдържанието си. А аз не се дърпах изобщо. Не мога да кажа, че имах някакви очаквания, по-скоро огромно любопитство, което трябваше да бъде задоволено, и определено не останах разочарована.

Започва потайно и мрачно – точно толкова, колкото да оправдае корицата и да задържи вниманието, а мистерията бива разкривана постепенно, парче по парче, като пъзел. Частично за това допринася и факта, че историята е сякаш разделена на две – настоящето, което се развива непрекъснато, и миналото, което е представено като отделни истории, колкото да запълни празнотите в представите ни какво точно се е случило или се случва в момента. 

Семейство Куик наистина крадат… но не материални предмети. Това не е история за криминални престъпници. Напротив, това е история за магия, и тъкмо това се съдържа в способностите на семейството. Те могат, чрез допир до вещ на някой човек, да му отмъкнат страховете, мислите, емоциите, дори физически белези. А трима души от семейството, което се оказва доста голямо, трябва редовно да изпълняват ритуала на триадата – всеки път, когато Скалата се пропука и трябва да бъде поправена – начело с Уилоу Куик. В противен случай ще се случи нещо много лошо. Всичко това се случва в малкото градче Три Пийкс, където Аспън отива, заедно с приятелите си, за да прекара няколко месеца при баба си. 

1Самият Аспън използва дарбата си да краде често, без да е намесен в ритуала. Докато по време на ритуала той взема онова, което баба му казва да вземе, през останалото време може сам да се разпорежда с нещата, които отмъква тайно. Никога не се е замислял, че това може да е нещо грешно, и ето как, например, успява да раздели най-добрия си приятел Тео и приятелката му Бранди, в която Аспън е тайно влюбен от твърде много време, само за да стане възможно той да тръгне с нея, без някой от тях да изпитва каквито и да било противоречиви чувства. Когато обаче се опитва да открадне от Лия – момичето, което работи в местната книжарница, нещо ужасно се обърква.

Ето как момчето започва постепенно да осъзнава, че има много неща, които не са съвсем наред. Взаимоотношенията с баща му, и тези с майка му, с жената, която нарича „бабо“ и с леля му, и особено когато разбира защо не може да краде от Лия и какво се случва, щом признаеш на приятелите си, че откакто се познавате си крал от тях едно или друго, според собствената си преценка. Едва тогава Аспън с пълна сила разбира какво означават способностите на семейството и какво са му отнемали и продължават да му отнемат. И не му остава нищо друго, освен да се опита да поправи нещата.

 „Камъните падат, всички умират“ е едновременно наивен, може би най-вече заради тинейджърската възраст на героите и съответната публика, към която е насочен, но също и достатъчно сериозен, защото поставя важни въпроси за личността и същността на човека. Какво сме ние без нашите чувства, емоции? Какво се случва, когато само нещо привидно дребно ни бива отнето? В известен смисъл степенува по важност семейството, приятелите и всички останали хора, с които сме свързани, като поставя ударение върху емпатията и нейната липса, върху егоизма, тайните и откровеността.

 

АВТОР: НИКОЛ НИКОЛОВА, КНИЖАР В ORANGE CENTER SKY CITY

,

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *