Прочетох книгата „Момичето от влака“ за по-малко от един уикенд. Романът се въртеше около мен от известно време, но все не му идваше редът по една или друга причина. Бях чела различни коментари за него, които варираха от крайно хвалебствени до сравняващи го с „Не казвай сбогом“ на Джилиан Флин и определящи „Момичето от влака“ като негово бледо копие. Нямам навика да се доверявам лесно на чужди мнения и затова реших да проверя сама. Все пак книгата на Паола Хоукингс беше един от световните бестселъри в криминалния жанр за миналата година. Трябваше да знам за какво е целият шум.
„Момичето от влака“ е история на едно изчезване. Млада, красива и привидно имаща всичко жена изчезва, а обвиненията се разпръскват в бледи посоки. Няколко къщи от дома й живее семейство Уотсън, чието щастие също изглежда сигурно и слънчево. Но зад гърба на семейство Уотсът наднича бившата госпожа Уотсън – Рейчъл, която не може да превъзмогне новото семейство на съпруга си. Рейчъл дави мъката в алхокол, който разрушава живота й. Единственото нещо, което все още я кара да се чувства поне малко добре, е пътуването с влака.
Сутрешният влак към Лондон тръгва в 08:04ч., а пътят му минава през стария квартал на Рейчъл. От едната страна на линията е къщата на Меган, изчезналата жена. А от другата – бившият дом и бившият живот на Рейчъл. Докато пътува всяка сутрин и вечер по същия път, тя наблюдава. Това е единственото, което остава. Но една вечер, тя вижда нещо различно. Нещо страшно. Нещо, което не може да си спомни добре, защото заради хроничното си пиянство, постоянно има черни петна в паметта си.
Историята е разказана от трите героини на романа – Рейчъл, Меган и Ана. Лъже ли някоя от тях? Има ли убийца сред тях? Или всички са жертви? И ако са жертви – на кого? Вижте, няма да ви лъжа. „Момичето от влака“ бе доста предвидим роман, поне за мен. Все се надявах, че няма да се окажа права и авторката ще ме изненада. Но (уви) това не се случи. Стилът на писана на Хоукингс е семпъл и непретенциозен. Романът се чете бързо и лесно, почти на един дъх. И наистина няма да усетите кога сте го преполовили. Сравненията с „Не казвай сбогом“ са разбираеми, защото и двата романа разглеждат изчезването на жена, която не е съвсем честна със съпруга си по един или по друг начин. И двете книги представят различните гледни точки на историята, като опитват да отлагат развръзката за колкото се може по-късно. Но нека не задълбаваме в излишни сравнения. И двете произведения си имат своите предимства. Бъдете сигурни, че няма да съжалявате, че сте прочели нито „Момичето от влака“, нито „Не казвай сбогом“.
В бързината, увлечени от историята, имате нужда от приятел. Нали се сещате кой ще е той? Любимата ни чаша с кафе, което предлагаме тази седмица да е Mokaflor с аромат на ванилия.
Заповядайте да го опитате в Orange Books Cafe на ул. Граф Игнатиев №18, ет. 4
А междувременно може да видите и трейлъра на филма „Момичето от влака“, който съвсем скоро ще пренесе романа и на големия екран.