Романът „Каквото ти принадлежи“ на Гарт Грийнуел е онова, за което почти всички книжни плъхове говорят или слушат в момента. Особено след пристигането на автора в София.
Ако не сте чели „Каквото ти принадлежи“, а искате да го направите, бъдете готови да воайорствате в рамките на 180 страници. И тъй като това не е роман, в който сюжетът играе първостепенна роля, ще разкрия момент от средата му, защото за мен той представлява цялостната му идея.
Разказвачът се връща в тийнейджърските си спомени. На гости е на момче, към което изпитва непознати чувства и с което са споделили момент на непозната близост. Момчето прави така, че разказвачът да го види в сексуална сцена с момиче. И двете момчета се гледат в очите, докато това трае, знаейки, че това е последната им среща. Че това е моментът, в който разказвачът ще напусне тръпката, но не и тя него. Така и разказвачът в „Каквото ти принадлежи“ се отделя от тялото си, което е слято с това на Митко и започва да наблюдава и да пише. Сякаш това е начинът му да се сбогува и да не се върне повече при него.„Каквото ти принадлежи“ е история на млад мъж, който се среща с почти бездомен мъж, който прави секс за пари и пребивава у клиентите си, докато си намери подслон. И както винаги, привличането е на физическо и ирационално ниво. Защо този Аз копнее така отчаяно за Митко, който очевидно го използва? Гарт Грийнуел е адски смел. И не е смел, защото пише за гей секс. Смел е, защото, за да напишеш толкова личен роман, ти трябва безумно лична болка. А в „Каквото ти принадлежи“ тя е на лице. Независимо дали авторът е минал през същата или сходна ситуация, той позната усещането да ти се гади от отхврълеността, свива се от мъка от лъжата. Връща се към детските си, за да потърси себе си в развалините на разпада на отношенията с баща си. Поглежда към бъдещето, за да опита да стопли връзката с майка си. Поглежда към настоящето, за да се опита да заздрави връзката със себе си.
Стилът на писане на Гарт Грийнуел е ефирен, личен и поглъщащ. Усетът му към езика е забележителен и изреченията текат неусетно. В „Каквото ти принадлежи“ няма нищо остро, грозно или притеснително. Това не е роман, който цели да провокира, а книга, която разказва тъжна любовна история.
Моля ви, не търсете скандала в тази книга. Не се тюхкайте как българинът ще отритне книгата. Не я мислете за провокативна, защото не е. Ако някой чете „Каквото ти принадлежи“ единствено като роман, в който мъже правят секс, да се върне в Средноковието и да си стои там.
А Митко? Надявам се разказвачът да не го срещне никога повече в живота си. И ако Митко дойде и му поиска 40 лева, за да иде до Варна, отговорът да бъде „Върви на майната си.“
Все още няма коментар.