„По дрехите посрещат, по ума изпращат“ е сравнително вярна поговорка. И колкото и да сме толерантни, разбрани и мили, ние (книжарите) сме все пак хора с недостатъци. Това значи, че понякога си правим заключения за околните, базирани единствено на книгите, които четат. Какво по-нормално нещо от това в края на краищата?
Затова, поднесено с нужната доза самоирония и хумор, ви представяме:
Какво казва за теб книгата, която четеш
Ако в момента четете „Баба праща поздрави и се извинява“ или „Човек на име Уве“, това означава, че най-вероятно сте получили тази книга като коледен подарък от някого, на когото или не му пука за вас и ви е купил роман на един от най-неангажиращите автори на света, или сте си я купили сами, за да сте в крак с „книжната мода“. Все пак едва ли остана човек, който да не е чул за някоя от тези две книги.
Ако четете „Грей“ това означава, че със сигурност сте жена, която е чела трите части на поредицата на Е.Л. Джеймс (гордея се с това гениално и 100% вярно заключение). Също така това означава, че има голям шанс следващата книга, която ще си закупите, да е „Жени“ на Буковски, основно заради корицата и основно, защото сте чували, че в нея има секс сцени.
Ако четете „Бягащата с вълци“, със сигурност сте жена, която търси себе си и смисъла в нежното си съществуване. Означава също така, че със сигурност червеният надпис „Библия за жени“ върху корицата искрено ви е впечатлил и вече сте готови да оставите поредицата „Пилешка супа за душата“ в миналото си.
Ако четете „Излекувай живота си“ на Луиз Хей, най-вероятно нямате представа, че тази книга няма да промени живота ви.
Ако четете „Под игото“, това значи, че сте в 5-ти клас. Или в 11-ти. И в двата случая сте се надявали да намерите съкратено издание, но в книжарницата са ви измамили и са ви дали пълното. Успех на матурите.
Ако четете нещо на Иво Сиромахов, то най-вероятно като цяло четете рядко, малко или никога. Предпочитате да гледате телевизия. Освен ако в романчето или разказите, които четете, главен герой не е Гацо Бацов или Слави Трифонов. Тогава четенето не ви притеснява.
Ако четете в оригинал на английски „Гордост и предразсъдъци“, „Портретът на Дориан Грей“ или „Оливър Туист“ означава, че най-вероятно сте заек в английска гимназия. Или че просто сте на 13. Или сте възрастен, който е започнал да учи английски и е избрал най-неподходящите книги за упражнение на езика.
Ако четете „Chanel. Животът й отблизо“, означава, че сте жена (има някакъв слаб шанс и да сте мъж), която обича модата, най-вероятно вече сте чела книгата „Бизнес на високи токчета“. Освен това сте голям фен на „Пустинното цвете“ и всичко, свързано с успели жени, които са имали труден живот, но все пак са стигнали върха. You go, girl! GIRL POWER 4EVER!
Ако четете „Поправките“ на Джонатан Франзен, означава, че най-вероятно сме приятели, били сме приятели или скоро ще станем такива. Ако не това, то поне имате добър литературен вкус.
Ако четете „2666“ на Боланьо, това означава, че голям процент от живота ви е минал в четене, че къщата ви е зарината с книги, че знаете какво означава „постмодернизъм“ и че имате добро (предполагам филологическо) образование.
Ако четете книга първа от поредицата „Колелото на времето“, означава, че ви очаква дълъг и самотен период от живота ви, в който сте решили да се лишите от всякакви социални контакти. Също така може за означава, че сте тийнейджър метълист. Или че предпочитате компютърните игри и четенето пред срещите с истински хора.
Ако четете книга със съвременна българска поезия, означава, че или авторът ви е приятел или ви е такъв неприятел, че искате да сте прочел книгата му, преди да започнете да й се подигравате публично. Или сте еднорог.
ТОП 10 на най-продаваните филми за 2015 година
Най-интересните книги за Алиса
Защо всяка книга писана от жена или с главен женски персонаж се възприема несериозно? Нямах представа, че всяка книга, свързана по някакъв начин с жена, се възприема като книга „на женска тематика“ или по-зле – чиклит. Когато някакъв пич пише за секс, интелектуални лутания и проблемите на епохата, това е класика, а когато го прави жена, това е чиклит и е достойно за присмех от хората, които четат само „сериозна литература“.
Има много, наистина много, прекрасни и сериозни книги, написани от жени. Тези, които сме посочили в статията, са също ценни издания. Всичко е в кръга на шегата, а всяка книга е ценна сама по себе си. 🙂
Не очаквам от КЦ „Orange“ толкова повърхностна статия, но – уви.
Имайте малко повече самокритика, дано да ви помогне.
Опитваме се да имаме и самокритика, и самоирония. 🙂
мостът над Дрина – Иво Андрич.
Ако целта на написаното е да развесели читателя, със сигурност не е постигната заради постния и недодялан стил на изложението. Горещо съветвам авторката да чете повече и да пише по-малко, а ако напъните за писане не са твърде неудържими, по възможност да се ограничи само с четене. Иначе ми стана любопитно защо говори за себе си в множествено число, но интуицията ми подсказва, че прочитането на отговора няма да си заслужава изгубеното време.
Разочароващо повърхностна публикация.
Шега и хумор?Липсват!
По народному ЯЗЪК за журналистическото образование на авторката (Нищо лично)!
Успех при следващото писане на подобен текст!
Не виждам как една книга може истински да ограничи социалните контакти на някого. Ако наистина е толкова увлекателна, то, разбира се, може да се прочете „на един дъх“ и да предизвика желание у читателя да продължи нататък с поредицата (разбираемо). Но това не важи само за „Колелото на Времето“, а за всички добре написани и интересни книги, независимо от жанра им.
Дали даден човек има социален живот и в каква степен, си зависи изцяло от него – от вътрешните му нагласи, предпочитания, интереси, емоционално състояние и прочее. Не от това какъв жанр литература предпочита. При това, фентъзи и сайфай книгите са сред любимите на много поколения читатели – и точно обратното – в значителна степен спомагат за увеличаване на социалните контакти. Както онлайн, така и офлайн.
Чета Под игото, прелиствам го. Старо издание, подарък от татко, с неговия подпис, датирано 1960 година. Книгите имат и сантиментална стойност. Заглавието ми хареса. Публикацията е постна.
За книгите на Джейн Остин: не само зайците ги четат. Чели са ги ранените войници в лазаретите през Първата световна война, за да не губят надежда и да укрепнат психически сред разрухата.
Като цяло, височко самомнение на авторката, за жалост.