Как да извършим „Честна измама“

Преди година за изпита по Скандинавска телевизионна драма ми се наложи да изгледам отново филма на Бергман „Фани и Александър“. Гледах го в рамките на няколко разточителни дни и въпреки това ми хареса. Задачата ми беше да го съпоставя с някои от останалите филми на режисьора. В момента основното, което си спомням от цялото сравнение, са особените герои, които въпреки честото си общуване с други хора, остават студени и сдържани.

Същото усещане имах и докато четях сборника с разкази на Туве Янсон „Куклената къща“ (изд. Жанет 45), а след това и с романа ѝ „Честна измама“ (изд. Жанет 45). Още корицата (поредното брилятно дело на Люба Халева) напомня на студена зимна нощ, в която белотата на снега изглежда зловеща, а кучешкият лай лесно се превръща във вълчи вой. В героите на романа се повтаря същата двойнственост – на пръв поглед те са учтиви и открити, но колкото повече време прекарват заедно, толкова по-изкуствени стават взаимоотношенията им.

Катри е жена на средна възраст, която живее с брат си Матс в скромно село. В близост до селото, в т.нар. Зайкова къща живее застаряващата илюстраторка на детски книжки Анна. Тя рядко излиза от къщата си, а единствените хора, които я посещават са нейната чистачка и хората от бакалията, които я зареждат с продукти. Анна е заможна и затворена. Убедена съм, че един психоаналитик би намерил доста работа в нейно лице. Тя е притеснителна и свикнала със собствената си самота. Тишината на дома ѝ не я смущава, но въпреки това, когато Катри влиза в него за пръв път, нещо кара домакинята да иска гостенката да остане по-дълго. Катри е рязка, необщителна и честна. Поне така смятат хората в селото. Но истината е, че колкото и да е честен един герой, в него няма как да няма поне зрънце конфликт.

Катри не прави изключение. Тя иска да се докопа до Анна и до Зайковата къща. Иска да измами наивния заек. Но има вълци, които толкова години са носили заешки кожи, че е трудно да бъдат разпознати. Намекът ми не е особено фин, но съм сигурна, че разбрахте накъде бия.

Вълците в този роман са два и играят на котка и мишка. Но учтиво, прилично и докато си говорят на Вие. Малко по малко (точно както снега) между героите се натрупва напрежение, защото никой не може да разбере какво се върти в главата на другия. А, бъдете сигурни, вие също няма как да сте напълно убедени какво се случва. Туве Янсон създава героите в романа си, напълно лишена от каквото и да е чувство на симпатия към тях. Те са такива, каквито са – подмолни и искрени, лицемерни и открити.

В крайна сметка единственото условие за извършване на честна измама се оказва това да бъдеш напълно убеден в собствената си честност и правота. Особено, когато си измамник.