Ще ви разкажа какво стана, защото така ще мога да ви запозная с брат ми. Казва се Саймън. Мисля, че ще ви хареса. На мен много ми харесва. Но след няколко страници той ще умре. И след това никога повече няма да бъде същият.

 „Където луната я няма“ ме грабна може би именно с тези думи. И може би поради факта, че разказвачът е дете… с ментални проблеми. 

Дебютният роман на Нейтър Файлър успя да ме впечатли с откровеността и наивността, с които е написан. Историята е разказана от 19-годишния Матю Хоумс, който свободно и умело влиза в диалог с читателите. Често дори се извинява, че има неща, които не е в състояние да обясни ясно. Матю страда от шизофрения, отключила се след смъртта на брат му, отчасти причинена от самия Матю. Но макар и мъртъв, Саймън продължава да живее в главата на брат си.

Още от самото начало разбираме, че Матю е пациент в психиатрична клиника. Веднага обаче виждаме, че състоянието му е доста нестабилно, тъй като често мисълта му скача от едно място на друго. Историите му се преплитат рязко, като прескачат във времето и често е доста трудно да се различи кое е реалност и кое плод на въображението му. 

Историята е придружена от дребни детайли, рисунки и честа смяна на шрифта. И именно поради това усещаш колко сериозна и дълбока е чак след като затвориш последната страница. 

Ако ви се чете нещо, което е едновременно странно и сериозно, „Където луната я няма“ е правилния избор. Читателите на „Ужасно силно и адски близо“ със сигурност ще я харесат. Горещо препоръчвам!

Издава: Обсидиан