Представяме ти второто интервю от поредицата ни разговори с преводачи. Международният ден на преводача ни вдъхнови и попитахме няколко преводачи за тънкостите на превода, особеностите на езиците и кои са най-значимите книги, по които са работили.
Ето какво ни разказа и Ангел Ангелов – преводач от английски, който е превел много от излезлите у нас фентъзи книги като „Името на вятъра“, „Войната на маковете“ от Р. Ф. Куанг, „Сърцето на вещицата“ на Дженевийв Горничек, трилогията „Winternight“ на Катрин Арден, „Разделени“ на Нийл Шустърман, книгите на Джо Абъркромби и още.
Какво Ви накара да се занимавате с превод?
Обичам книгите. Обичам да чета от ранна детска възраст – особено фантастика и фентъзи, но и всякакви други жанрове литература. В различни периоди от живота си съм харесвал различни неща. Години наред работех в сферата на маркетинга и ми се налагаше да правя технически и юридически преводи, но всъщност винаги съм искал да се занимавам с художествена литература. В началото започнах като на шега, за удоволствие. И сега, седемнадесет години и над четиридесет книги по-късно, започвам да си мисля, че това май се е превърнало в професия за мен. Но все още не го усещам така. И продължавам да се уча.
Колко „намеса“ може да си позволи един преводач в текста?
Трудно е да се каже. Зависи от стила на автора. Някои текстове не се нуждаят от почти никаква „намеса”, други изискват повече, за да „зазвучат” добре на български. Важното е да бъде спазен и предаден духът на произведението.
Кои са най-големите предизвикателства, които сте срещали в работата си?
Има автори, които „звучат” прекрасно на английски, но ако бъдат преведени буквално на български, текстът започва да изглежда объркан и дори неразбираем на моменти. Точно в това е предизвикателството – да запазиш стила и похватите им, доколкото това е възможно, и да направиш така, сякаш са писали на български, без да се изгуби духът на оригиналния текст.
Виж още: Преводачите: Интервю с Ваня Георгиева
Коя книга (или книги) смятате за постижение в работата си? Защо е важно да я има на български?
Трудно ми е да избера. Май съм късметлия, защото почти не ми се е налагало да превеждам книги, които не ми харесват. Всяка една от преведените книги е оставила отпечатъка си върху мен и се надявам и аз да съм оставил отпечатъка си върху нея. Да речем поредицата „Разделени” на Нийл Шустърман ми допадна, защото една наглед непретенциозна младежка фантастика поставя наистина сериозни въпроси – до какви абсурди може да достигне уж цивилизованото общество. Авторът го прави по изключително увлекателен и оригинален начин. Тези книги са предупреждение за това какви ужасни неща могат да се случат и колко лесно могат да се случат. Нима не го виждаме в света около нас?
От друга страна фентъзи поредицата на Катрин Арден, започнала с „Мечокът и славеят”, е като сладка приказка, която да четеш с чаша вино в ръка, когато навън е студено и вятърът вие. Обичам много Бен Елтън и неговите книги. „Двама братя” е страхотна книга, която чрез историята на няколко човешки съдби ни напомня за ужасите на Втората световна война и колко лесно те могат да се повторят. Трябва да помним грешките на миналото, за да не ги повтаряме. В него се крият отговорите за бъдещето. От друга страна, „Известен и мъртъв” ни показва до какви крайности може да достигне „риалити” манията в медиите и в съвременния свят. Обожавам и фентъзи поредиците на Патрик Ротфус и Джо Абъркромби, които съм превеждал и които бяха сериозно предизвикателство. Харесвам и ужасяващия, (но напоследък изглеждащ като напълно реална заплаха) постапокалиптичен свят на поредицата „Силоз” на Хю Хауи. Ето че се увлякох, а със сигурност съм пропуснал много книги.
Взаимодействат ли си различните езици? Как една история успява да обедини различни държави и култури?
Разбира се, че си взаимодействат. Най-добрия пример е английският език, който „нахлува” в езиците на всички останали народи заради технологията и хегемонията на англосаксонския свят. Понякога това е добре и неизбежно, но често е излишно, ненужно и унищожава нашата си, българска идентичност. Що се отнася до историята – тук съм скептичен. Не мисля, че има една обща, обединяваща история. Различните държави и култури четат историята, както дяволът евангелието – когато както им изнася и както служи на интересите им. И уж свръхинформираният съвременен човек в действителност все повече започва да губи реална представа за миналото, заливан от съмнителна и понякога откровено фалшива информация.
Популяризира ли се ролята на преводача у нас? Какво мислите, че е бъдещето на професията и има ли опасност изкуственият интелект да навлезе в сферата?
Не мога да кажа доколко наясно са хората у нас за ролята на преводача, но определено мисля, че има какво да се направи по този въпрос, за да се вдигнат нивото и престижът на тази чудесна професия. По отношение на изкуствения интелект, ми се иска да вярвам, че на него винаги ще му липсва уникалния творчески подход на човешките същества, който е така необходим във всяко художествено произведение и професията на преводача ще продължава да бъде нужна. От друга страна, ние сме в самото начало на развитието на изкуствен интелект – кой знае какво ще ни донесе бъдещето.
Следи блога и за следващите интервюта, които те очакват. А до тогава разгледай и фентъзи книгите ни онлайн.
Все още няма коментар.