Ексклузивен откъс от Wild Reverence от Ребека Рос

Готов ли си да се завърнеш в света на „Божествени съперници“ и „Безмилостни обети“? Щастливи сме да споделим с теб ексклузивен откъс от новата книга на Ребека Рос Wild Reverence (все още няма да издаваме българското заглавие), която предстои да бъде издадена през тази година от издателство Orange Books. Знаем, че си нетърпелив и затова те съветваме да не ни изпускаш от очи и да се запишеш за известие за наличност, за да не изпуснеш предварителните поръчки. Подготвяме едно страхотно издание, което нямаме търпение да заблести в библиотеката ти, а сега – добре дошъл в Wild Reverence. 

…

Първо действие 

Краят сътворява началото 

I 

Смъртта и нейният хороскоп 

Матилда 

Някога, много отдавна, вярвах, че богът на войната е моят баща, но само защото пръв ме взел в ръцете си, след като съм се родила. Робата му била осеяна с алени петна след смъртоносна битка, наметалото му било разкъсано от мечове и боздугани, а кожата му – топла от пролетното слънце, миришела на сол и сладникав дим. Бил дошъл да навести майка ми в нейната дълбока бърлога, където земята е мрачно притихнала, за да ѝ поиска съвет относно бойните действия и така станал свидетел на раждането ми. 

Дошла съм на света тъй внезапно, че той не могъл да си допие виното и да си тръгне, както би предпочел да направи, защото бил нетърпелив да се върне на бойното поле и да си спести цялата суматоха около едно раждане. Казва, че съм се появила в тези селения с рев, който би могъл да разцепи корените на дърветата и да съперничи на тътена от гръмотевиците, който би накарал кралете на смъртните да преклонят глави. Гласът ми без съмнение отекнал във всеки проход на подземния свят. 

– Подръж я – настояла майка ми, задъхана с поруменели бузи. 

И той го направил, притиснал ме към окървавените си гърди. Бог, за чието сърце се твърдеше, че е кораво като кварцит, единствен син на богинята на смъртта, покосяващ по стотици души наведнъж без никакви угризения. 

– Как ще я наречеш? – попитал Бейд, като обхванал главичката ми с длан. 

Ръката му била достатъчно голяма и силна, за да ме раздроби на прах, но той ме държал внимателно като чуплива вещ. Мен, божественото дете, създадено от крила на водно конче, от копринена паяжина и сладки мечти. 

Майка ми избърсала златистата кръв от краката си. Въздухът ухаел на зеленина и билки, на виното от трънки, което била разляла. 

– Не знам. 

– А баща ѝ…? 

– Не! Държа я в тайна от него. Така ще е поне през първите няколко десетилетия. Тя трябва да порасне и да увеличи силата си, преди да се срещнат. 

– Мъдро от твоя страна – казал Бейд, ала после ме погледнал замислено, както съм била все още покрита с божествената кръв на майка ми. – Но една малка богиня не може да израсне без име, което да ѝ сочи пътя. 

Смълчали се и тишината била нарушавана само от пукането на дънерите в огнището. Това не е мой спомен, но ми е разказвано толкова пъти, че го чувствам като свой. 

Майка ми наклонила глава и косата ѝ се преметнала през рамото, като водопад в мъртвите доби на нощта, а между веждите ѝ се появила дълбока бръчка. Внезапно започнала да изглежда разтревожена, а на Бейд не му останало друго освен да се чуди какво притеснило така изведнъж майка ми. 

– Едно име бележи живота на едно божество по същия начин, както го правят звездите – изрекла тя най-сетне и погалила светлата ми копринена косица. Била съм тиха, само съм мигала, докато съм поглъщала с очи новия свят. – Може би е редно да изчакам и да видя какво ще покаже хороскопът ѝ. И ще ѝ дам име, след като нейната магия бъде определена. 

– Аз не бих чакал, Зения. 

– И защо? 

– Ами ако получи някаква безсмислена сила? Току-виж станала богиня на данъците, на търпението, на мира или някаква друга такава скука. 

– Ти как би я нарекъл, ако беше твоя дъщеря? 

– Матилда – отвърнал той без колебание. Сякаш многократно бил обмислял как би кръстил едно дете, въпреки че такива липсваха в неговия безсмъртен живот. 

– Матилда?! – повторила майка ми с назряваща изненада в гласа. – И защо? 

– Означава несломима в битка. 

– Не съм изненадана от избора ти на име. 

– Не е подходящо ли? 

– Ако е за дете, създадено от някой кръвожаден като теб? Много е подходящо. 

Бейд се подсмихнал, което предало ведрост на грозното му, осеяно с белези лице. Раменете му изгубили своята скованост, докато ме притискал до гърдите си. 

– Знаеш го по-добре от мен. Дадох обет да остана бездетен, освен ако потомците ми не са създадени с любов. А аз предпочитам всички да се боят от мен, а не да ме обичат. 

– С всички ни е така – съгласила се майка ми. – Но нима не си го забелязал, стари мой съюзнико? Войната прави пламъка на любовта по-силен, придава му предизвикателност. Той сякаш разцъфтява от кръвопролитията, които оставяш зад гърба си и лумва на най-неочаквани места. От разкъсаните шевове на света. От гробовете, мъката и страха, който сееш. 

– Не съм го забелязал – отвърнал Бейд, без да съумее да смекчи резкия си тон. 

Станала съм неспокойна и отново съм ревнала, завладяна от внезапен глад.  

– Ето, вземи я. 

Върнал ме в обятията на майка ми, която ме държала дълго и се взирала в мен с нескрита обич. 

– Матилда – промълвила тя отново и името сякаш ми прилегнало, макар тя все още да не е знаела под знака на кое съзвездие съм се родила, каква магия се е криела във вените ми и какво място ми е било предопределено да заема в селенията на боговете. 

Зения ме нахранила и когато съм погълнала златната ѝ кърма, се заела да съветва бога на войната за предстоящата битка. Сякаш раждането ми бе било досадна дреболия, която прекъснала важните им разговори. 

Но истината е… че оттогава не се е раждало друго божество – нито в подземния, нито в поднебесния свят. 

…

Надяваме се, че откъсът ти е харесал и е събудил любопитството ти. Обещаваме да разбереш скоро цялата история на Матилда.