Ексклузивен откъс от „Неистово почитание“ от Ребека Рос

Готов ли си да се завърнеш в света на „Божествени съперници“ и „Безмилостни обети“? Щастливи сме да споделим с теб ексклузивен откъс от новата книга на Ребека Рос „Неистово почитание“ , която предстои да бъде издадена през тази година от издателство Orange Books. Знаем, че си нетърпелив и затова те съветваме да не ни изпускаш от очи и да се запишеш за известие за наличност, за да не изпуснеш предварителните поръчки. Подготвяме едно страхотно издание, което нямаме търпение да заблести в библиотеката ти, а сега – добре дошъл в „Неистово почитание“. 

…

Първо действие 

Краят сътворява началото 

I 

Смъртта и нейният хороскоп 

Матилда 

Някога, много отдавна, вярвах, че богът на войната е моят баща, но само защото пръв ме взел в ръцете си, след като съм се родила. Робата му била осеяна с алени петна след смъртоносна битка, наметалото му било разкъсано от мечове и боздугани, а кожата му – топла от пролетното слънце, миришела на сол и сладникав дим. Бил дошъл да навести майка ми в нейната дълбока бърлога, където земята е мрачно притихнала, за да ѝ поиска съвет относно бойните действия и така станал свидетел на раждането ми. 

Дошла съм на света тъй внезапно, че той не могъл да си допие виното и да си тръгне, както би предпочел да направи, защото бил нетърпелив да се върне на бойното поле и да си спести цялата суматоха около едно раждане. Казва, че съм се появила в тези селения с рев, който би могъл да разцепи корените на дърветата и да съперничи на тътена от гръмотевиците, който би накарал кралете на смъртните да преклонят глави. Гласът ми без съмнение отекнал във всеки проход на подземния свят. 

– Подръж я – настояла майка ми, задъхана с поруменели бузи. 

И той го направил, притиснал ме към окървавените си гърди. Бог, за чието сърце се твърдеше, че е кораво като кварцит, единствен син на богинята на смъртта, покосяващ по стотици души наведнъж без никакви угризения. 

– Как ще я наречеш? – попитал Бейд, като обхванал главичката ми с длан. 

Ръката му била достатъчно голяма и силна, за да ме раздроби на прах, но той ме държал внимателно като чуплива вещ. Мен, божественото дете, създадено от крила на водно конче, от копринена паяжина и сладки мечти. 

Майка ми избърсала златистата кръв от краката си. Въздухът ухаел на зеленина и билки, на виното от трънки, което била разляла. 

– Не знам. 

– А баща ѝ…? 

– Не! Държа я в тайна от него. Така ще е поне през първите няколко десетилетия. Тя трябва да порасне и да увеличи силата си, преди да се срещнат. 

– Мъдро от твоя страна – казал Бейд, ала после ме погледнал замислено, както съм била все още покрита с божествената кръв на майка ми. – Но една малка богиня не може да израсне без име, което да ѝ сочи пътя. 

Смълчали се и тишината била нарушавана само от пукането на дънерите в огнището. Това не е мой спомен, но ми е разказвано толкова пъти, че го чувствам като свой. 

Майка ми наклонила глава и косата ѝ се преметнала през рамото, като водопад в мъртвите доби на нощта, а между веждите ѝ се появила дълбока бръчка. Внезапно започнала да изглежда разтревожена, а на Бейд не му останало друго освен да се чуди какво притеснило така изведнъж майка ми. 

– Едно име бележи живота на едно божество по същия начин, както го правят звездите – изрекла тя най-сетне и погалила светлата ми копринена косица. Била съм тиха, само съм мигала, докато съм поглъщала с очи новия свят. – Може би е редно да изчакам и да видя какво ще покаже хороскопът ѝ. И ще ѝ дам име, след като нейната магия бъде определена. 

– Аз не бих чакал, Зения. 

– И защо? 

– Ами ако получи някаква безсмислена сила? Току-виж станала богиня на данъците, на търпението, на мира или някаква друга такава скука. 

– Ти как би я нарекъл, ако беше твоя дъщеря? 

– Матилда – отвърнал той без колебание. Сякаш многократно бил обмислял как би кръстил едно дете, въпреки че такива липсваха в неговия безсмъртен живот. 

– Матилда?! – повторила майка ми с назряваща изненада в гласа. – И защо? 

– Означава несломима в битка. 

– Не съм изненадана от избора ти на име. 

– Не е подходящо ли? 

– Ако е за дете, създадено от някой кръвожаден като теб? Много е подходящо. 

Бейд се подсмихнал, което предало ведрост на грозното му, осеяно с белези лице. Раменете му изгубили своята скованост, докато ме притискал до гърдите си. 

– Знаеш го по-добре от мен. Дадох обет да остана бездетен, освен ако потомците ми не са създадени с любов. А аз предпочитам всички да се боят от мен, а не да ме обичат. 

– С всички ни е така – съгласила се майка ми. – Но нима не си го забелязал, стари мой съюзнико? Войната прави пламъка на любовта по-силен, придава му предизвикателност. Той сякаш разцъфтява от кръвопролитията, които оставяш зад гърба си и лумва на най-неочаквани места. От разкъсаните шевове на света. От гробовете, мъката и страха, който сееш. 

– Не съм го забелязал – отвърнал Бейд, без да съумее да смекчи резкия си тон. 

Станала съм неспокойна и отново съм ревнала, завладяна от внезапен глад.  

– Ето, вземи я. 

Върнал ме в обятията на майка ми, която ме държала дълго и се взирала в мен с нескрита обич. 

– Матилда – промълвила тя отново и името сякаш ми прилегнало, макар тя все още да не е знаела под знака на кое съзвездие съм се родила, каква магия се е криела във вените ми и какво място ми е било предопределено да заема в селенията на боговете. 

Зения ме нахранила и когато съм погълнала златната ѝ кърма, се заела да съветва бога на войната за предстоящата битка. Сякаш раждането ми бе било досадна дреболия, която прекъснала важните им разговори. 

Но истината е… че оттогава не се е раждало друго божество – нито в подземния, нито в поднебесния свят. 

…

Надяваме се, че откъсът ти е харесал и е събудил любопитството ти. Обещаваме да разбереш скоро цялата история на Матилда.