Детските книжки били само за деца?! Кой го казва? Няма по-хубаво нещо от това да се отдалечиш от тежката и в повечето случаи тягостна и мрачна атмосфeра на ежедневието с лека и приятна книжка, предназначена за по-малките. „Единственият и неповторим Айвън“ от Катрин Апългейт е точно такава книжка, но и малко по-различна. Едновременно те отпуска и те кара да се замислиш за живота на животните в клетка. 

Лятото попаднах на The One and Only Ivan, но отложих четенето ѝ и ето че най-накрая излезе и на български. Веднага си я взех и останах очарована – заслужаваше си чакането!

Главният герой, Айвън, е среброгърба горила. Той е отгледан от хората и има много малки и откъслечни спомени за живота като малък в джунглата, когато са си играли със сестра му Гониш. Айвън има една много специална дарба – рисува всичко, което види и го прави добре.

„Дните му минават в рисуване, гледане на телевизия и правене на номера, с които развлича посетителите.“

 До пристигането на Руби животът в неговото „владение“ му е напълно достатъчен. Нейната поява му дава да разбере, че трябва да спаси не само себе си, но и малкото беззащитно слонче. Изготвяйки грандиозен творчески план, който се реализира благодарение на малката Джули.

„Единственият и неповторим Айвън“ е базирана на истински случай и напълно заслужено Катрин Апългейт печели наградата Newbery Medal на Американската библиотечна асоциация за принос в детската литература.

Любовта и състраданието, които изпитвам към всички животни, най-вероятно оказват влияние върху мнението и усещането ми за тази история. Въпреки това смятам, че Айвън, Руби и останалите животни от цирковия мол ще докоснат всеки от вас. Несломимият дух на героите може да даде положителен пример на малките читатели, а на големите – мотивация да се справят с всяко препятствие.

Ако наистина не обичате детски книжки, ви съветвам да потърсите проблема в себе си и да го поправите!