Нужна ли е компания, когато си се настанил удобно, държиш в ръце очарователна книга и блажено отпиваш горещ чай или силно кафе? Е, липсва само една мъркаща котка. Че котките и книгите перфекно се допълват е разбрала Вики Майрън, директор на малка библиотека в град Спенсър, Айова, и решава да разкаже историята на незабравимия Дюи Рийдмор Букс!
В едно малко градче, пред една малка библиотека, в едно мразовито утро, новата директорка, идвайки на работа, намира в кутия за връщане на книги малко пухкаво коте, почти премръзнало. Веднага решава да го приюти и сред уюта и топлината на книгите Дюи намира своя любящ дом. Котето заживява в библиотеката и радва посетитетлите – деца и възрастни, цели осемнадесет години. От замираща библиотеката се прославя по целия свят. Дюи Рийдмор Букс се появява в живота на Вики Майрън в тежък момент. След като се развежда със съпруга си алкохолик и загубва семейната ферма, се премества в града където започва съвсем сама да се грижи за дъщеря си, а и трябва да ръководи градската библиотека. Обаче през 80-те години, провинциалният град е в тежка икономическа криза, хората нямат работа и са отчаяни. И все пак – те си имат книжно местенце, а за всеки проблем си има…книга…и Дюи. Неговото успокояващо присъствие е опора за изстрадалите посетители. А неговата история е представена съвсем реалистично, без излишен драматизъм и пресилена трагедия. Просто ежедневни чудеса, заради които си струва да живеем.
Основни правила за котки, на които им се налага да управляват библиотека
според Дюи Рийдмор Букс
Отпечатани първо в бюлетина на Обществото на библиотечните котки, а след това многократно препечатани по целия свят
1. ПЕРСОНАЛ: ако се чувствате особено самотни и искате повече внимание от персонала, седнете върху документите, проекта или компютъра, с които работят в момента, но се настанете с гръб към тях и леко встрани, за да не изглеждате прекалено отчаяни. Освен това гледайте да се отърквате продължително в крака на служител, който е облечен в тъмнокафяво, синьо или черно за постигане на максимален ефект.
2. ПОСЕТИТЕЛИ: Независимо колко дълго той или тя възнамерява да остане в библиотеката, покатерете се в куфарчето или чантата му за книги и се разположете там за продължителна, удобна дрямка, докато не им се наложи да ви извадят навън, за да си тръгнат.
3. СТЪЛБИ: никога не пропускайте възможност да се покатерите по стълбата. Няма значение кой ще е стъпил на нея. Важно е само да стигнете до върха и да останете там.
4. КРАЙ НА РАБОТНОТО ВРЕМЕ: изчакайте да останат десет минути до затварянето на библиотеката и се събудете от дрямката си. Точно когато персоналът се приготвя да изгаси светлините и да заключи вратата, изпълнете най-сладките си номера, опитвайки се да ги накарате да останат и да си играят с вас. (Въпреки че това не проработва особено често, понякога просто не могат да устоят на една бърза игра на криеница).
5. КУТИИ: вашите хора трябва да осъзнаят, че всички кутии, които влизат в библиотеката, принадлежат на вас. Няма значение колко са големи или малки, или до каква степен са пълни, те са ваши! Ако не успеете да се напъхате изцяло вътре, използвайте всяка част от тялото си, която успеете да натъпчете вътре, за да предявите своята собственост над кутията за дрямка. (Използвал съм една или две лапи, главата си и дори само опашката, за да получа достъп и те работят еднакво добре, за да си осигурите един наистина спокоен сън).
6. СРЕЩИ: без значение от групата, времето или темата, ако има планирана среща в конферентната зала, сте задължени да присъствате. Ако са ви оставили отвън, затваряйки вратата, плачете жалостиво, докато не ви пуснат вътре или докато някой не отвори вратата, за да иде до тоалетната или да пие вода. След като успеете да влезете, непременно обиколете стаята и поздравете всички присъстващи. Ако има филм или презентация, покатерете се на която и да е маса близо до екрана, настанете се удобно и ги изгледайте до края. Докато вървят надписите се престорете на ужасно отегчени и напуснете срещата, преди да е приключила.
И накрая златното правило на всяка библиотечна котка за всички времена….
Никога не забравяйте и не допускайте да забравят, че вие сте шефът!
Оказва се, че Дюи далече не е единствен котарак и много книжарници и библиотеки по света си имат своите мъркащи талисмани:
Един от тях е, много популярният в момента котарак от книжарница във Флорида, Великия Кетсби. Няма нужда да казвам, коя е любимата книга на неговата собственичка 😉 Кетсби е доста възрастен и често подремва сред книгите, но никога не отказва игри с посетители.
Книжарница Бекам в Ню Орлеанс си има Джунипър – както подобава на една кралска особа, той доста се излежава между рафтовете и се налага посетителите да го побутват.
Тилса от книжарница Ел Вирей в Лима, Перу често подсказва на посетителите кои са горещите заглавия.
Тини Узурпатора е от помошниците в кницарница в Бруклин. Освен книги, обича и сьомга.
Садлеър от книжарница Дейвид Мейсън в Торонто, Онтарио, харесва книги за…кучета. Така, според него, така научаваме за другите култури и различията по между ни, и така се цивилизоваме!
А Зевс и Аполо са неразделни в книжарница Илиада в Северен Холивуд, Калифорния.
Един от най-големите и въздействащи писатели в историята на литературата, Чарлс Дикенс веднъж казва:„Какъв по-голям дар може да има от любовта на котка?“Той може с часова да стои като в транс, докато пише, но след това косматите му приятели имат нужда от внимание – те са известни с това, че са гасили свещта на бюрото му.
Приятно четене!
Фати
=^.^=
АВТОР: ФАТИМА МУСТАФОВА, ORANGE CENTER BURGAS PLAZZA
Снимки: http://www.chroniclebooks.com/