„Думи в тъмносиньо“ – ревю

Добре де, най-вероятно сме ви споменали вече няколко пъти за „Думи в тъмносиньо“ – новия роман на Кат Кроули. Но наистина сме много ентусиазирани – това е книга, която е тотално очарователна откъдето и да я погледнем.

„Всяка любовна история е история за призраци“

Това е любовна история, както ще прочетете още на корицата. По-точно – няколко любовни истории. Най-ярката от тях е тази на Рейчъл и Хенри. Като всички любови и тази започва несподелено – младо момиче е влюбено в най-добрия си приятел, който ходи с възможно най-неподходящото за него момиче. Момиче, което го използва и не вижда колко страхотен е всъщност, колко богат вътрешен свят има, колко много обича книгите и семейството, колко е жертвоготовен и романтичен. Рейчъл винаги е виждала тези неща у Хенри и ги е обичала. Но после тя трябва да се премести от градчето, в което живеят. А още по-после океанът, любимото нещо на брат й, го прибира завинаги при себе си…

Междувременно Хенри продължава да работи в книжарницата за употребявани книги на родителите си. И не е особено щастлив, не само защото най-добрата му приятелка не отговаря на писмата му, но и защото е нещастен в любовта. Е, нещата може би ще се променят със завръщането на Рейчъл, но няма да издаваме повече.

„Думи в тъмносиньо“ е роман, който е написан със сърце.

Кат Кроули втъкава в него обичта си към книгите и това личи от всеки ред. Мелодичността на езика и красотата на фразите ще ви направи впечатление от самото начало. Лиричността на историята е толкова красива, че дори тъжните моменти (а те не са малко) са такива, в които ти идва да се потопиш целия и да постоиш със затворени очи, за да се насладиш изцяло.

Много от YA романите докосват с искреността и честността си. Те не обещават захаросано тийнейджърство, все пак на всички ни е ясно, че това е период, който може да е доста кофти. А никой не е имунизиран срещу нещастни случаи и тревоги, независимо на каква възраст. Болката от загубата на близък човек, от самотата, от безсилието са дори по-силни в по-ранна възраст. Тогава, когато сърцето не е трениран мускул, когато не сме се сблъсквали с подобни неща досега. Именно затова „Думи в тъмносиньо“ е страхотен пример за реалистичен и честен роман – той няма да ви излъже. Той ще ви разкаже за няколко души и техните животи, без да се опитва да идеализира и проповядва нищо.