„Човек на име Уве“ и Фредерик Бакман

Главният персонаж от „Човек на име Уве“  е от тези герои, които няма как да не обикнеш. Той е мърморко, който се бунтува срещу новите технологии, колите автоматици, хората неспособни да държат отвертка, хората неразбиращи от коли, досадните съседи, които му пречат  да се самоубие и изобщо, той винаги ще намери за какво да те смъмри.

Зад всичко това се крие един много по-дълбок проблем, който го терзае. Той не иска да живее в този объркан свят и иска да отиде при Соня. Обаче той не е много добър в опитите си да умре. Това го поставя в комични ситуации, които го превръщат в герой, добър приятел и любим дядо.

Преплитат се животите на различни хора, всеки с лудостта си и с таланта да докарват до лудост и Уве. Пътят му пресича и една котка. Така тези хора и обстоятелства, толкова дразнещи нашия герой, го връщат от опитите за самоубийство към живота.

Това е една книга за болката от загубата на скъп човек, която се отразява в държанието на героя по много деликатен начин. В живота си той е трудолюбив, той е мъж на Соня, той е логичен тип и обича математиката и сградите. Той е Уве и е истински.

Фредрик Бакман владее сатирата и успява да достигне до теб. В един момент в теб се заражда желанието да имаш един такъв познат като Уве в живота си.

„Човек на име Уве“ е първият издаден роман на Фредрик Бакман. Събран е в книга, “парче по парче” от неговия блог, с подкрепата на всичките му фенове, които са влюбени в образа на Уве – 59-годишният старец с войнствен нрав и топло сърце, което се крие зад постоянните му разпри с нови и стари съседи и тъгата му по загубата на неговата любима жена – Соня.

Фредрик Бакман е име нашумяло не само в блогър средите, но спокойно си намира местенце и в ложата на известните съвременни писатели, и има защо.

Той е шведски журналист, блогър, а наскоро стана и известен писател на романи, които докосват, както емоционално сърцата на читателите, така и ги карат да се смеят с глас. С остър ум, тънък хумор и лека емоционална нотка, той успява да се вмъкне в дома ви, да се настани в креслото ви, да се разходи на ръба на емоциите ви, да ви Усмихне и да ви остави без дъх до последното прочетено изречение. 

Струва си да прочетете „Човек на име Уве“. Оставя отпечатък, който трудно ще избледнее.  

АВТОР СИМОНА ИЛОВА