Само сега може да намерите “Възмущение“ на Филип Рот на цена от 5 лева в онлайн магазина на Orange Center. Романът ме накара да чета припряно и лакомо. И ми припомни “Къде си, Аляска“ по много странен начин, показвайки много ясно разликата между писателя и Писателя. И двете истории разглеждат първата колежанска година на сравнително затворено и добре възпитано момче, което е единствено дете в семейство от средната класа. И двамата така и не се вписват добре в новата среда или не искат да го направят. И двамата се влюбват в странни особнячки с кофти семейства и емоционални проблеми. Филип Рот обаче умее да прави онова, на което Джон Грийн все още не се е научил – да развива многопластови герои. Вярно е, че таргет-читателите на двамата е съвсем различна, но и без това не смятам да правя сравнение между двата романа.

Маркъс, главният персонаж в романа на Рот, е 19-годишен евреин, силно потискан от баща си, който пък започва да развива параноя в тийнейджърските години на сина си, свързана основно с бъдещето му. Дори след като Маркъс заминава да учи в колеж, той продължава да чувства мощната лапа на баща си върху своето рамо. Затова решава да се премести в по-далечен колеж. Което пак не се оказва достатъчно (или пък необходимо), защото нищо не се решава толкова лесно само с едно бягство. Страховете и комплексите са си страхове и комплекси, където и да идеш.

Историята е разказана през очите на сина и неговата гледна точка е ясна, а позицията му по различни въпроси е добре обоснована. Като цяло Маркъс е перфектно изплетен герой. Нищо чудно някъде из бюрото на Рот да има огромна папка-досие за живота на героя му, в която е описана всяка секунда живот, всеки детайл от съществуването му, така че в романа да няма празна дупка. И така наистина няма.

„Възмущение“ на Филип Рот e изключително премерен и интелигентен роман, жив и плътен. След него изпитвам желание за четене на Пол Остър, Джон Фаулз или пък отново Филип Рот.
Желание за четене изобщо.