Четем: „Шегата“ на Милан Кундера

Този месец един от фокусите на нашия литературен живот беше романът „Шегата“ на Милан Кундера. Трябда да признаем, че отдавна имахме огромното желание да го прочетем, но все не му идваше редът. Това бързо се промени, след като изд. „Колибри“ го преиздаде с нов дизайн. Колекционерският ни дух изкрещя и нямахме избор – веднага добавихме „Шегата“ към рафта си с книги, които трябва да бъдат прочетени НЕЗАБАВНО.

И не останахме изненадани, защото той ни предостави точно онова, което очаквахме – социална сатира, характерните герои на Кундера, които се отличават с ярки характери и причудливи особености и социалистически реализъм. А, да – и не на последно място – хумор, който елегантно се плъзга под повърхността на действителността и я осмива.

Лудвик е мъж, който има любопитно чувство за хумор и който обича да си прави шеги. Именно една от шегите му му изиграва лоша шега. Една картичка, изпратена до млада и много праволинейна  дама, която той ухажва, го превръща във враг на Партията.

„Оптимизммът е опиум за човечеството! Да живее Троцки! Лудвик.“

Това означава той да се сбогува с образованието си, за да си стегне багажчето и да се отправи към казармата. А в казармата компания му правят същите „врагове“ на Партията като него самия. Тези врагове имат много различия помежду си, но едно нещо ги обединява – страстното им желание да се докоснат до жена… Бягства от казармата, наказания, куриозни ситуации, пиянство, свади и бой. Какво друго?

Любов, разбира се. Но не класическа, плавна и красива. А груба, недодялана, неистинска и неудовлетворителна и за двете страни. Кундера обича да поставя героите си в ситуации, които да извадят най-лошото от тях. На никого не му се чете за съвършени герои, които преоткриват себе си, стават по-добри, преминават през катарзис и накрая се къпят в рози и мед.

В казармата Лудвик среща Луция, която първочалано напомня на Дулсинея – невзрачна селянка, която обаче в очите на любимия си е богиня. И малкото е много, като няма хич, обичаше да казва един наш приятел и това важи с пълна сила в случая. Мъжът, лишен от женска ласка и прекарващ времето си само сред мъже, е готов да види и най-невзрачната и семпла дама като истинска богиня. Лудвик обаче определено не е късметлия и в това отношение.

„Шегата“ е роман, който следва една от изпитаните техники на Кундера – история, разказана от името на няколко героя, които са в близки отношения. Различните гледни точки създават различна динамика на повествованието и разриват негови различни аспекти. Една цяла част от книгата например е акцентирана върху фолклорната славянска музика, нейните корени и бъдещи разклонения. 

Книгата е гениална и вие го знаете. Надявам се да не допускате нашата грешка и да не отлагате прочитането.