Днес четем „Канела“ на Елин Рахнев (изд. ICU)

Книгите с поезия, които са красиви и отвън, и отвътре, все по-рядко се изпречват на пътя на четящия. Затова срещата с тях се превръща в тържествено събитие, което придобива измеренията на ритуал. Докосването, усещането на предстоящото влизане в храма на Поета, за когото думите и картините, които е нарисувал, са свещени. А ние ги съзерцаваме с ясното съзнание, че онова, което се крие зад тях, е далечно за нас. Диалогът между поет и муза няма общо с нас и с нашите животи.

И все пак – ето, ние стоим и четем редовете, опитваме да четем и между тях, докато някой друг вече е живял, обичал и написал тази история.

„Канела“ на Елин Рахнев е дълбока, обърната към малките жестове, действия и детайли, книга. В нея романтиката е воал, който нежно обгръща меланхолията, отчуждението, философското вглеждане в заобикалящото. 

Хладината на очертанията ти ми спомня, че съм жив, че

тук съм бил, в парфюма ти от невени съм се спотайвал

и наркотичната тъма на устните ти съм протривал с рими

по-паметна съм те видял с походката обрана да вървиш

сред шемета на градовете и фонтаните, в крайбрежията на 

дъха ти съм се крил от лоши и добри. Така мълчал съм те

във себе си, че се нашмърках целия, и плакал съм по теб във

мътните зори, по теб съм мрял, по теб се обобщих. (…)

Едновременното присъствие и липса на една жена създава свят, в който тя е подправката на живота на онзи, който я липсва. Ароматът на канела присъства, но усещането за нея е химера, която някога е била действителност. Днес обаче канелата е само идея, мисъл. Спомен. Икона.

Наясно съм, че мога да те имам само през поезията. И това напълно ме

обвързва с достолепните ѝ форми. Прави ме наркозависим от станиола 

в думите, вкарва ме във виниловите фотографии.(…)

Формата, ритъмът, изреченията – всичко е подчинено на вътрешния ветропоказател на Аз-а. Поезията е разлята до въпроси и внушения. Съмненията за „лигитимността“ на поезията в „Канела“ са обосновани единствено визуално. Но поезията се „хваща“ с други сетива.

Ще прочетете ли „Канела“ на Елин Рахнев с тях?