Честит рожден ден, Георги Господинов!

Честит рожден ден, Георги Господинов!

януари 7, 2016
Категория: Личности, Публикации
0 1839 9
Честит рожден ден, Георги Господинов!

Честит рожден ден, Георги Господинов!

Днес рожден ден има един от най-четените, най-харесвани, най-коментирани и най-чаровни български писатели – Георги Господинов.

Горди сме, че години наред сме свидетели как книгите му променят света на съвременната българска литература. Как достигат до все повече читатели. Как рушат границите на националната литература и намират нов живот на нови ецизи. Благодарим ти, Георги! Пожелаваме ти здраве, вдъхновение и магия!

И понеже смятаме, че пожеланията не са достатъчни, пишещата тези редове би искала да сподели личната си история с него.

 IMAG7025_1

„Във всяка секунда на този свят има една дълга върволица от плачещи хора и една по-малка от смеещи се. 
Но има и трета върволица, която вече не плаче и вече не се смее. 
Най-тъжната от трите. За нея ми се говори…

„Естествен роман“

 

Бях 10-и клас, когато попаднах на „Естествен роман“ и го прочетох за една вечер. Любовта между нас пламна бързо. Хвърлих в огъня й няколко шепи от поезията на Господинов. Стана още по-голям огън. Разказите го превърнаха в пожар. И всичко отиде по дяволите, защото не можех да говоря за нищо друго. Буквално принудих близките си да прочетат „Естествен роман“ ВЕДНАГА. Оказа, че в Ямбол сме почти съседи. Ходих из квартала ни, разбрах около кой блок майка му е варила лятото на лютеница. И се чувствах магическо. 

Няколко години по-късно вече работех в книжарницата, а Георги Господинов беше автор на месеца и съответно – гост в една от книжарниците. Един час преди да започне срещата, той пристигна и бе тържествено посрещнат от една Десислава, която нямаше търпение да се запознае (най-сетне) лично с него. Спомням си как започнах да си говоря с него за Орхан Памук и Мария Станкова.Спомням си как една колежка дойде, дръпна ме за ръката и ми каза „Остави на мира, човека!“. Аз, както лесно може да предположите, не я послушах.

Няколко месеца по-късно (или повече) се бях прибрала в Ямбол за няколко дни и се оказа, че той ще чете стихове в едното читалище. Знаех почти всички наизуст и в главата му звучаха по един начин, опасявах се, че, когато ги чуя от него, магията ще се промени. Дори се колебаех дали да ида. Но отидох. И докато слушах „Разпускане на любовните армии“, си помислих, че звучи точно, както в главата ми, точно както съм си го представяла.

И беше чудесно.

Днес, години след гореописаните случки (извинявам се, ако са ви били скучни, за мен бяха вълнуващи), не спирам да го препоръчвам, не спирам да го чета, не спирам да се усмихвам, когато го видя.

Предполагам, че така се случва с любимите ни писатели.

 

Снимка: Vera Kruz

, , , , , , , ,

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *