Първо – той е побъркан. Второ – вие също трябва да сте малко чалнати. Трето – той е Етгар Керет, от израелски произход е и е един от най-добрите съвременни писатели на кратки разкази.
Малко са хората, които ще останат безразлични към тази книга. Вътре е като в дядовата ръкавичка – има от всичко по-малко и за всеки. Меланхолични, трогателни, шантави и сърцераздирателни, такива са разказите на Керет. Но и нещо повече – те са въображение.
Защо „Малкият Принц”? Ами много просто. На пръв поглед разказите са нищо особено, но са поучителни и наивни, също като принца. Излезте от вкъщи, разходете се до книжарницата и си купете „Асамтой“. Отидете в парка и се потопете в големия свят на малките разкази: веселяшкият „Шишко”, „Мисъл във формата на разказ”, който показва какво е да си различен, „Искрящи Очи” – искрен до болка. Това е малка част от цветната палитра в книгата… а другата оставям на вас.
Потресаващо банален и провинциален отзив за книги. С две думи – нищо не се каза! Познавам Милена (преводачката), запознах се и с Керет и се надявам всичко тук е своего рода шега? Нали?
Към Velvet: коментарът ти е потрес, нищо не казваш за книгата. Никой не го интересува, че познаваш Милена (преводачката). Хубаво е да пишеш коментар за книгата, а не да коментираш коментари.
А иначе Керет е чудесен, достатъчно луд с разказите си в книгата „Асамтой“ (особено „Шишко“), за да предизвика интерес. Книга за хора с чувство за хумор. 🙂