Определно съм човек на крайностите, що се отнася до книги. Влюбена съм в класици като Хемингуей, Ремарк и Маркес, но в същото време съм пристрастена към Джон Грийн, а вече и към Бенджамин Алире Саенц („Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“). Проливането на литри сълзи над страниците на книга, предназначена за тийнейджъри, изобщо не ми е чуждо и не ме срам да си го призная.
Аристотел е петнадесетгодишен хлапак, който винаги е ядосан, изглежда депресиран, няма приятели и не иска да споделя нищо с никого. Семейстово му не му помага да се открие пред света, защото всеки от тях крие в себе си голяма болка и я прикрива умело с усмивка. Данте пък е израстнал в любящо семейство, където всичко се споделя, а целувките и прегръдките са ежедневие. Той чете английска класическа литература и рисува, докато Ари предпочита безцелно да се излежава и да се опитва да разкрие тайните на гората около себе си. Един ден обаче среща Данте и разбира какво е да имаш приятел. Едва тогава започва да се учи как да живее, как да общува и как да изразява чувствата си.
„През повечето време бях невидим. Така ми харесваше. И тогава се появи Данте.“
„Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ или поне се опитват. Големите тайни, които трябва да открият, са скрити дълбоко в тях. За тази задача има пред себе си 2 лета, които ще бъдат почти безкрайни и изпълнени с най-ранообразни преживявания.
Тийнейджърите са изключително трудни за възприемане от околните. „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“ прави дисекция на мислите на Ари и ни позволява да разберем отчасти какъв е източникът на всичката агресия и в същото време затвореност на младежите. Но не всички са еднакви, а тези двамата, с които си имаме работа са много специални. Това обаче не означава, че не са равноправни членове на обществото, както биха казали мнозина. Не! Те са онази подправка на обществото, което го прави цветно и малко или много го облагородява.
„Обичах и мразех летата. Те си имаха своя логика и винаги успяваха да извадят нещо скрито в мен. Лятото е олицетворение на свободата и на младостта, на дните без училище и на възможности, приключения, скитане и изследване на непознатото. Лятото е книга на надеждата. Затова обичах и мразех летата – те ме караха да искам да вярвам.”
П.П. : Според Goodreads Саенц пише продължение на „Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, така че отсега приготвям кутията със салфетки!
Други статии
Здравословен обяд за училище – довери се на кутията
Корици, гордо маркирани от лика на авторите си
Все още няма коментар.