Ане Франк щеше да стане на 92 тази година, ако не беше Холокоста!

Ане Франк щеше да стане на 92 тази година, ако не беше Холокоста!

юни 11, 2021
Категория: Публикации
0 205 0
Ане Франк щеше да стане на 92 тази година, ако не беше Холокоста!

Ане Франк щеше да стане на 92 тази година, ако не беше Холокоста!

*Източник на изображението: Anne Frank’s Diary: The Graphic Adaptation (David Polonsky / Pantheon / The Atlantic)

На 12 юни, преди 92 години, в един апартамент във Франкфурт, Германия, се е родила Анализе Мари Франк. Тя е съвсем обикновено момиче със съвсем обикновен живот. Или поне през първите 10 години от живота ѝ.

Родителите ѝ, Едит и Ото Франк, са евреи, което налага заминаването им за Амстердам през 1933 година. Семейството живее спокойно до окупирането на Нидерландия от нацистите през 1940 година, когато започва да замисля план за прикритие. Планът се осъществява през 1942 година, когато сестра ѝ получава официална призовка да се яви в нацистки трудов лагер.

"Ане Франк"
Източник на изображението: DW

Те се укриват в една пристройка на сградата, в която работел баща ѝ. Тринадесетгодишната тогава Ане Франк започва да си води дневник от скука. Нито е имало кой знае какви забавления за нея и семейството ѝ в този период, нито пък им е било до такива, предвид опасността, която ги грозяла, ако бъдели разкрити. Затова Ане описва ежедневието си в скривалището, разсъждава върху своята религиозна и национална идентичност.

Така се появява „Дневникът на Ане Франк“. Самата Ане умира в лагера Берген-Белзен през 1945 година и остава завинаги на 15 години. Записките ѝ са открити след края на войната и баща ѝ, единствения оцелял от семейството след Холокоста, решава да го публикува под името „Задната къща“ през 1947 година. Така посмъртно сбъдва мечтата на дъщеря си да стане писателка.

Пълното издание на книгата е публикувано през 1986 година,  без съкращенията, които Ото Франк налага при първото издаване на книгата. От тогава тя оглавява класациите за едни от най-продаваните книги в световен мащаб.

Днес си спомняме за Ане Франк и за всички жертви на Холокоста. Нейната история е една от многото, които ни карат да сведем глава и да помълчим в знак на почит и уважение.

Нейната история е впечатляваща заради факта, че става дума за нейния личен дневник, в който е описвала всички мисли от ежедневието си. Но далеч не е единствената лична история, за която днес имаме писмени свидетелства.

"Нощта"

Ели Визел е писател и общественик, популярен най-вече с публикуваните си спомени от Холокоста. Книгата му „Нощта“ е разказ за дните му в Аушвиц, където се озовава като 15-годишен и където губи майка си и една от сестрите си.


По-късно в Бухенвалд губи и баща си. Той е единственият оцелял от семейството. Глада, срама, вината, побоите и мъченията описва в мемоарната си книга, а след това пише и романите „Зората“ и „Денят“, отново свързани с Холокоста.

Заради неуморните си действия против расизма, насилието и потъпкването на човешките права, той получава Нобелова награда за мир през 1986 година.

"Последна спирка Аушвиц"

„Последна спирка Аушвиц“ е мемоарът на Еди де Винд – холандски лекар евреин, оцелял в Аушвиц. За разлика от много други мемоари, описани години по-късно, тук лагерът на смъртта оживява такъв, какъвто е бил в действителност – най-близкото до ада място на земята – защото той го пише, докато е в Аушвиц!

Де Винд е изпратен в лагера заедно със съпругата си през 1943 година и благодарение на работата си в болницата преживява Холокоста. С помощта на Йозеф Менгеле успява да спаси и съпругата си, а след края на войната остава в лагера, за да се грижи за болните и ранените.

"Момчето, което последва баща си в Аушвиц"

Базиран на тайния дневник на Густав Клайнман, както и на задълбочени проучвания и интервюта с членове на семейство Клайнман, романът „Момчето, което последва баща си в Аушвиц“ от Джеръми Дронфийлд разказва историята на виенския тапицер Густав и шестнадесетгодишния му син Фриц, които биват затворени в концлагера Бухенвалд.

Когато Густав научава, че ще бъде изпратен в Аушвиц, синът му не се поколебава да последва баща си. Синът и бащата намират утеха чрез вярата в бъдещето и безусловната любов един към друг и по чудо оцеляват нечуваните жестокости на Холокоста.

"Последният влак за Лондон"

Операцията „Киндертранспорт“ е малко известна днес, но е донесла спасение на хиляди деца от окупираната от Хитлер Европа и от Холокоста. Успехът на операцията се дължи най-вече на успеха на една неустрашима жена – Трюс Вайсмюлер.

Романът „Последният влак за Лондон“ на Мери Уейт Клейтин разказва историята на спасяването на 600 еврейски деца от сигурна смърт и как една крехка жена постига немислимото, за да го постигне. Романът е базиран на действителни събития и възражда спомена за Трюс Вайсмюлер.

Темата за Втората световна война и Холокоста е основна за много други романи, съществуват и десетки мемоари, писма и разказани истории.

Сред тях са „Човекът в търсене на смисъл“  на Виктор Франкъл, „Татуировчикът на Аушвиц“ на Хедър Морис, „Искрици в мрака“ на Шарън Камерън, „Крадецът на книги“ на Маркъс Зюсак, „Славея“ на Кристин Хана, както и неизброимо количество други книги.

Сподели ни в коментар коя книга за Втората световна война ти е направила най-силно впечатление!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *