„А Бог се смее“ и наистина ни се смее

„А Бог се смее“ и наистина ни се смее

февруари 16, 2017
Категория: Ревюта
0 1920 1
„А Бог се смее“ и наистина ни се смее

„А Бог се смее“ и наистина ни се смее

Най-новата книга на Мария Станкова – „А Бог се смее“. Да, наистина ни се смее.

Книгата е брутално откровена и посветена на живота на жените, които са решили да емигрират от България някъде в чужбина било то Италия, Англия или Испания. По една или друга причина тези мили дами решават, че в България няма да изкарват толкова пари, колкото в чужбина. Най-вероятно са и прави. Авторката успява да ни представи истината за живота в чужбина без семейство и приятели – точно такъв какъвто е.

Като човек, който е живял в чужбина и като човек, който познава и има роднини, които са живели в чужбина ви казвам най-откровено: Да, нещата се случват в чужбина точно така. Истината е точно такава!

Мария Станкова дава ясен поглед за другата България в чужбина. Хора, които ни мразят и ни причисляват  само за слуги, хора, които не знаят къде се намира България, но не им и трябва. Все пак те живеят в Западна Европа. Дъждовна Англия, която не ни обича, а българите там се мразят взаимно и не си помагат. Приветлива Италия, в която ни възприемат като трета работна ръка хора, пригодени само да слугуваме в двора, кухнята или където се налага. И цяла Европа, която приема емигрантите от Източна Европа, като хора които не знаят, не могат, глупави са и без права. Това е точно така, хората, които наемат персонал българи и румънци ни причисляват по този начин.

Страх и почитания към авторката, която умело пресъздава живота на евтината работна ръка такава каквато е. Образът на българите в чужбина е точно такъв. Хора, които не говорят български, не се възприемат като българи. Хора, които не помагат на хора от България. Хора, които лесно възприемат новите обичаи на новата си страна и още по-лесно забравят традициите, от които са тръгнали.

Разбира се, в чужбина съществуват и нормални хора, които възприемат всички хора по разбираемо добър начин. В книгата, обаче сигурно не е останало място за тях

Скромен човек, който търси добротата в себеподобни. Изумяващ се от хаоса и злобата в човешките отношения. Не харесвам прекомерната употреба на заучени фрази например като „Ще изчакате“ и „Нека ни е зле“. Удивявам се на хора, които успяват да са смели и да не престават да се борят. Обичам да пътувам в страни, които са ме впечатлявали по някакъв начин. Когато нямам достатъчно пари пътувам в света на книгите.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *