Поезията е форма на изкуство, която възниква още преди писмеността, а днес е литературен жанр, който има различни форми, стилове и използва красотата на езика, за да обрисува емоции, както никоя друга форма не може.
Независимо дали четеш съвременна или класическа поезия, със сигурност може да откриеш богата палитра от емоции като начин на изразяване. Само поезията може да работи така деликатно с думите и то в кратка форма, за да рисува истински трагедии, истории, животи.
Затова по случай Световния ден на поезията ти разказваме за шест поетични книги, които да не пропускаш. Те са писани в различни епохи, имат различна стилистика и дават много ясен пример за въздействието на поетическото изкуство. То е не само израз на чувства, а отражение на социалните промени, средство за изразяване, заявяването на бунт, отстояването на принципи.
„Песни и романси“, Федерико Гарсия Лорка
Федерико Гарсия Лорка е един от най-великите испански поети и драматурзи на XX век. Той е ключова фигура на Поколението от 1927 г. и е известен със своята дълбоко емоционална, символична и експресивна поезия, както и с драмите си, които изследват теми като любов, смърт, съдба и социална несправедливост.
Животът не е сън. Бийте тревога! Тревога! Тревога!
Ние падаме от стъпалата, за да захапем влажната земя,
или се изкачваме по острието на снега с букет от мъртви гергини.
Но няма тук забрава, нито сън, а живо тяло.
Целувките сплитат устатав нов възел от вени,
и който се страхува от смъртта, на раменете си навеки ще я носи.
„Град в безсъница“
„Сърдечно“, Маргарет Атууд
Гранддамата на канадската литература е известна предимно с романите си, но острия ѝ поглед върху съвременното общество, както и специфичното ѝ отношение към миналото я правят изключително разпознаваема.
„Сърдечно“ е последната издадена стихосбирка на Маргарет Атууд. Книгата отразява отминалото време и любовта към живота във всичките му форми и чудатости. Стиховете отразяват теми за загубата, неспирния ход на времето, природата и — зомбитата.
В моя случай това е сърцето:
това е липсващата част.
Някога исках да имам такова:
деликатна възглавничка от червена коприна,
висяща на кървава панделка,
подходяща за забиване на игли.
Но промених мнението си.
Сърцето боли.
„Братовчедката на Зорбас“, Рене Карабаш
Един от най-автентичните и смели гласове в съвременната българска поезия е този на Рене Карабаш. Нейната трета стихосбирка – „Братовчедката на Зорбас“, ни пренася в един вълшебен и митичен свят, където властна детството. С появата на съзряването и заедно със стиховете отново трябва да преживеем краха на илюзиите и митологиите, с които сме обградени, за да пораснем достатъчно и да преследваме мечтите си.
Тази любов е минно поле
премислям всяка крачка
изчислявам разстоянието между окопите
прехвърлям възможностите за капитулация
Понякога бомбата гърми в краката ми
друг път я чувам далече зад мен
само тогава обърквам огъня ѝ за цвете
което шеметно желая
но не мога да помириша
„Възможностите за капитулация“
„Събрани стихотворения“, Яна Язова
Яна Язова е енигма в историята на българската литература. Смела, необуздана, надскочила епохата си със своето творчестно, тя оставя противоречива следа и след смъртта си. Но въпреки всички потайности, Яна Язова продължава да блести с таланта и смелостта на гласа си – да каже това, което много искат да премълчат, а това чувство за бунт и справедливост е отразено и в нейната поезия по особено чувствен начин, така че читателят не може да остане безразличен.
Този мъж, когото аз обичам, ще се върне.
Корабите му, когато станат стари, съскави и зли.
Улицата ще потърси, зад вратата ще надзърне.
Моето сърце ще се усмихне, ще заболи.
„От тихия дом“
„Възхвала на тъмнината“, Хорхе Луис Борхес
Поетичната антология на големия аржентински писател Хорхе Луис Борхес ни пренася в свят на митологии, чудеса, интертекстуалност и думи. Всички характерни белези на авангардната Борхесова проза са на лице и с типичния му маниер магически реализъм, литературно есе и мит, вплитат изкуство, наука и мъдрост в най-съкровените емоции на автора.
Невъзможно да е се разграничи измислицата от истината, защото при Борхес и двете са равнопоставени, така че да се балансират.
Слепецът
съзнава, че не може повече да разгадава
внушителните томове, които притежава,
и те не ще помогнат да напише книгата,
която ще го оправдае пред останалите,
но вечерта, която е златиста може би,
усмихва се на любопитната съдба
и чувства онова своеобразно щастие
на старите обичани неща.
„Юни 1968“
„Сто сонета за любовта“, Пабло Неруда
Пабло Неруда е най-големият чилийски поет, носител на Нобелова награда за литература. Неруда е наричан „поетът на народа“ заради способността си да превръща обикновеното в поезия и да говори за големите теми на човечеството – любовта, социалната справедливост и природата.
„Сто сонета за любовта“ на Пабло Неруда е едно от най-известните и обичани произведения в неговото творчество, публикувано през 1959 година. Тази стихосбирка е изцяло посветена на любовта и е вълнуваща ода за страстта, желанието и болката, които тя носи. Вдъхновена е от третата му съпруга – Матилде.
Не те обичам аз, защото те обичам много,
от толкоз много обич обичта ми секва сякаш
и те очаквам аз, когато никак те не чакам,
и преминава моето сърце от студ във огън.
LVI. Сонет
Поезията трябва да бъде празнувана всеки ден, защото нейното съществуване осмисля по един магически начин скучното ни ежедневие, тя е цветът, който придава пъстрота на чувствата и поне за миг ни откъсва от всички належащи световни и лични проблеми.
Още поезия и проза за всеки вкус можеш да откриеш в онлайн книжарницата ни и магазините в цялата страна.
Все още няма коментар.