5 романа за старци, които не обичат да кротуват

5 романа за старци, които не обичат да кротуват

август 6, 2015
Категория: Публикации
0 2289 10
5 романа за старци, които не обичат да кротуват

5 романа за старци, които не обичат да кротуват

Колко луд може да е един старец? Отговорът е – колкото си иска. Колкото и неприятни неща да носи остаряването (артрит, често забравяне на разни неща, косопад), то дарява притежателя си с обаянието на простената разсеяност. Такава, каквато кара по-младите да прощават на симпатичния възрастен мъж, че ги е настъпил без да иска. Или че е забравил да изключи печката (дано това се случва точно никога). Да се усмихват, когато действията им са тотално лишени от логичност и да се молят тази нелогичност да не ги вкара в голяма беля.

Но за да се получи добра история, белята е неизбежна. Приключението не се случва, ако главният герой реши да си стои в къщи. Затова на вашето вниматие предлагам 5 романа за старци, които не обичат да кротуват. И вместо това предпочитат да привлекат внимането ви. Предварителн предупрежавам, че в списъка няма да намерите романа за стогодишния старец, който скочи през прозореца, защото съм сигурна, че ви е омръзнало да го срещате къде ли не. И че вече сте го чели.

5. „Дребната старица, която наруши всички правила”, Катарина Ингелман-Сундберг 9786191504763

„Дребната старица стисна ръкохватките на проходилката си, окачи бастуна до пазарската кошница и направи всичко по силите си, за да изглежда непоклатима. В крайна сметка една жена на седемдесет и девет и години, която се кани да извърши първия банков обир в живота си, би трябвало да излъчва авторитет.”

Една луда шведска глава, увлечена по времето на викингите, създава роман, посветен на дръзки жители на старчески дом, които искат да строшат оковите на унизителното си робство. Главната героина Марта Андерсон не желае да играе по правилата. Не желае да спазва график за ставане и лягане, не желае да яде лоша храна и не желае да бъде третирана като непълноценна личност. Затова със своята банда започва бунт, който ги води до какви ли не откачени ситуации, включително и идеята за обир на банка. Какво лошо има човек да разполага с много пари на много стари години и да иска да им се порадва?

Романът на Катарина Ингелман-Сундберг е изпълнен както с много чувство за хумор, така и с намека, че възрастните хора не биват да бъдат подценявани. В нито едно отношение.

4. „Невероятното странстване на Харолд Фрай”, Рейчъл Джоунс

9789549696660„Писмото, което щеше да промени всичко, пристигна през един вторник. Беше обичайн сутрин в средата на април, ухаеща на пролетно почистване и окосена трева. Харолд Фрай седете на масата за закуска, току-що избръснат, облечен в чиста риза и вратовръзка, с препечена филийка, от която все още дори не беше отхапал.“

Харолд решава да изпрати отговор на въпросното писмо, но щом стига до пощенската кутия, решава да иде до другата най-близка. А след това до следващата… И така изпращането по пощата се превръща в лична куриерска услуга. Господин Фрай тръгва на дълъг път през Великобритания, който ще го срещне със стара и болна приятелка. Но тъжният повод за среща се превръща в средство за въвличане във вълнуващи изживания, които невинаги са по вкуса на съпругата му, която се чува с него единствено по телефона. Дори няма да споменавам очевидната метафора за пътя и за това колко МНОГО ще научи за себе си и за миналото си Фрай.  И ще види, че може да разчита на добрината на непознати. Но най-вече на тази в себе си.

3.  „Последните думи на Рафаел Игнейшъс Финикс”, Пол Зюсман

9789546555373„Казвам се Рафаел Игнейшъс Финикс и съм на сто години – или ще стана след десет дни, в ранните часове на 1 януари 2000 г., когато ще се самоубия.

Една история, която започва отзад напред. Един мъж, който очаква новото хилядолетие, за да го посрещне с гръмкия финал на последното. Столетник, който не желае да живее повече, но определено иска да сподели историята си. Или по-точно десетте си истории. Романът е съставен от десет части, които са свързани помежду си. Главният герой не е най-положителния образ, който ще срещнете. Има пръст в някое друго престъпление (да не кажа направо убийства), но нека това не ви притеснява. Всичко е в името на хубавата книга, а тук определено номерът се е получил. Стилът на Зюсман е, както винаги, магнетичен и привличащ.

2. „Ета, Ото, Ръсе и Джеймс”, Ема Хупър

9789545152368_1_1„Ото,
пишеше върху листа със синьо мастило
Аз заминавам. Отивам да видя океана. Не се тревожи, оставям ти пикапа. Ще вървя пеша. И ще се помъча да не забравя да се върна.
Твоя (завинаги)
Ета“

Този роман няма да ви разсмее, но има сериозен шанс да се превърне в една от най-красивите книги, които някога сте срещали. Това е история за раздялата на възрастна двойка – Ета и Ото. Ета е възрастна и болна. А и често, наистина често забравя. Понякога забраня коя е, понякога къде е, понякога накъде е тръгнала. Но Ото винаги помни и е готов да тръгне след нея дори и към далечния океан. А по време на този път и двамата ще се върнат назад във времето, когато са били млади, различнии влюбени един в друг (и в други хора).

Световете и на тримата възрастни герои са огромни. В тях ще намерите толкова много спомени, предмети и преживявания, че ако решите да съхраните всички тях в себе си, има сериозен шанс да не ви достигне пространство. Защото голямата любов у двама млади става по-голяма и по-необятна с времето. Доверието се умножава по изминалите години, а тъгата от загуба на подобни емоционални активи е неизмерима.

Дали Ета ще си спомни да се върне?

  1. „Elizabeth is missing”, Emma Healey

download (2)В момента няма да намерите българското издание на романа за болната от алцхаймер Мот, която смята, че най-добрата й приятелка Елизабет е изчезнала. Която си прави чай и забравя да го изпие. Която се обажда по телефона, разговаря с вас и след малко ви се обажда отново, защото е забравила, че сте говорили. Скоро ще можете да се насладите на тази история и на български език. Бъдете сигурни, че поставянето на „Elizabeth is missing“ на първо място няма връзка с този факт. Попаднах на тази книга по времето, когато спечели наградата Costa за дебютен роман и бях очарована – първоначално от корицата му, след това от анотацията, а накрая и от самия него.

Романът е комбинация между всички гореизброени книги, като към тях са добавени елементи на мистерията. Мот се опитва да разгадае изчезването на приятелката си, но това се оказва трудна задача, тъй като постоянно забравя следите, които открива. Освен това често забравя котлона включен, не може да си спомни защо обувките й са кални, къде е ходила и каква е тази лопата пред къщата на Елизабет. А Елизабет е изчезнала, но изглежда, че само Мот забелязва това. Тя се превръща в бавен, но упорит Шерлок, който няма да се спре пред нищо в името на целта си и въпреки забраните на дъщеря си, на болногледачката си и на всички останали хора около себе си, възрастната жена ще се впусне в приключението.

Журналист по образование и книжар по професия. Работя в Ориндж от 6 години, а си завирам носа сред книги от 4-годишна. Завърших магистратура в СУ,, Св. Климент Охридски", специалност Литература, кино и визуална култура.

Вижте другите ми публикации

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *